Учени от Китайската академия на науките откриха доказателства, че Голямото пермско измиране е причинено от изтъняването на озоновия слой поради масивни вулканични изригвания. Това се съобщава в статия, публикувана в списание Chemical Geology.

Изследователите изчисляват, че в края на пермския период на палеозойската ера са изчезнали 81 процента от всички видове морски животни и 70 процента от видовете сухоземни гръбначни, но събитието е засегнало и живота на растенията. Причината за тази най-голяма катастрофа в историята на Земята е свързана със свръхвулканизма вулканизма в Сибир, което се потвърждава от масивни отлагания на пирокластични потоци на площ от около седем милиона квадратни километра.

Учените анализираха съдържанието на серни изотопи (сяра-33, сяра-34 и сяра-36) в микроскопични пиритни зърна от пермски находища. Малко преди края на този период бяха открити аномални нива на сяра-33 и сяра-36. Това не може да се обясни с изотопно фракциониране поради геоложки процеси и изисква фотолиза на вулканичен SO2 под въздействието на ултравиолета.

Такива значителни промени рядко са наблюдавани в скали на възраст под два милиарда години поради постепенното увеличаване на запасите от кислород на планетата и образуването на озон с течение на времето. По този начин учените предполагат, че фотолизата се случва при липса или значително изчерпване на озоновия слой.

Веднага щом експлозивният вулканизъм е унищожил озоновия слой, намаляха кислородни молекули, блокиращи постъпващата слънчева ултравиолетова радиация, което доведе до превръщането на молекулите на серен диоксид в сулфатни аерозоли, които бяха транспортирани от сушата до океаните. Това се подкрепя от моделиране, което предполага, че атмосферният кислород е спаднал от 30 процента през фанерозоя (който е започнал преди 538 милиона години) до половината от това количество до края на Перм.