Пандемията е в отстъпление в почти целия свят - потвърждава го статистиката на агенция Франс прес за дневните случаи на Covid-19 от последните четири седмици.

Заразата забавя ход най-много в Европа. От континентите единствено изключение прави Африка, където броят на случаите все още нараства.

Пак статистиката на Франс прес показа, че от целия свят седемте държави с най-голяма смъртност от Covid спрямо размера на населението им са в Централна и Източна Европа. България е сред тях.

Тези данни показват, първо, че Европа вече е в позиция да разшири масовата ваксинация далеч извън границите си, и, второ, че е крайно време да започне да се готви за следващата пандемия - за да не се повтаря черната статистика.

В тези две насоки вече работят и Съединените щати и то с претенции за глобално лидерство.

На видеоконференцията на Г-20 на 21 май бяха поставени наченки на координация между най-развитите държави за материализирането на нещо, за което се говори отдавна: по-равномерно разпределение на ваксините в глобален план.

„Декларацията от Рим е разтърсваща и историческа, защото за първи път Г-20 - това са Съединените щати и Китай, Европейският съюз и Русия, Индия и Латинска Америка, Южна Африка и много други страни - за първи път всички те се задължават да спазват принципа, че снабдителните вериги трябва да останат отворени, че забрана върху износа не бива да се допуска. Декларацията на страните, които изредих, представлява едно много ясно "Не" на здравния национализъм“, обобщи за медиите председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Декларациите имат политически, но не и правно-обвързващ характер.

Римската декларация от 21 май е далеч от международен договор за регулиране на инвестициите и търговия с ваксини срещу Covid-19.

Идеи за такъв договор предлагат икономистът Чад Баун от Института Питърсън за международна икономика и юристът Томас Болики от Съвета за външни отношения в Ню Йорк. Най-общо казано, те са за създаване на международен инвестиционен фонд за стимулиране на производството и договорно задължение да не се mрибягва до ограничения в експорта на ваксините и съставките им.

„Питате ме дали е възможно споразумение, в което всяка страна ще се съгласи да не предпочита своето население. Всеки политик е избран, за да брани своите избиратели. За него е много трудно да каже - вижте сега, драги съграждани, няма да получите ваксини, защото на някой друг някъде по света те са му нужни повече,“ отбелязва икономистът Даниел Грос, сътрудник на брюкселския Център за изследване на европейската политика (CEPS).

Грос е скептичен и по отношение на инициативата на Европейския съюз да гради производства на ваксини в Африка.

На същата пресконференция в Рим на 21 май Урсула фон дер Лайен обяви, че до края на годината Европейският съюз ще дари 100 милиона дози ваксини на най-нуждаещите се държави - 1/10 част от тези, които очаква да му бъдат доставени от производителите. Трима от производителите на ваксини ще продадат на производствени цени или с отстъпки 3,5 милиарда дози до края на 2022 година.

Според признанието на самата фон дер Лайен, отварянето за експорт и даренията са необходимите стъпки в краткосрочен план, но в дългосрочен са необходими по-различни инициативи:

„Трябва да положим усилия и да увеличим производствения капацитет в други региони по света, които не се характеризират с развито производство на ваксини. Трябва да положим систематични усилия в Африка. Комисията и държавите-членки ще инвестират 1 милиард евро за изграждане на регионални хъбове. Ще изградим инфраструктура, ще гарантираме, че производителите ще споделят познания и лицензи, ще осигурим снабдителните вериги и ще квалифицираме персонал. Вече започнахме проекти в тази насока, например в Република Южна Африка и Сенегал,“ каза председателят на ЕК.