Днес си отиде един от най-уважаваните борци за българската кауза в Македония и политически затворник, преминал през ада на Титовите лагери, Саво Коцарев, съобщи БГНЕС.

Адвокат Коцарев е починал на 93-годишна възраст в Скопие. Той е роден през 1928 г. в град Охрид в българско, екзархийско семейство.

Заради своето българско самосъзнание Саво Коцарев е преследван от тайната полиция на диктатора Тито и хвърлен в концлагера в Добой.

Репортерът на БГНЕС припомня, че Саво Коцарев почина, както и хиляди други добри българи, без да бъде реабилитиран дори и след създаването на независимата Македонска държава през 1991 г.

Саво Коцарев беше последният представител на една голяма фамилия.

Той е племенник на Илия Коцарев, който е българският кмет на Охрид по време на Втората световна война и успява да спаси града от всички разрушения и инциденти, които войната носи. Той посреща българските войски в Охрид, сваля германското знаме от центъра на града и поставя българското.

Илия Коцарев е кмет на Охрид и по време на германското управление след 9 септември 1944 г., когато германското командване иска да изгори града, защото охридчани не искат да предадат избягалите български войници на нацистите. Градът е спасен с откуп, а по-късно откупът е върнат, всичко това благодарение на кмета Илия Коцарев.

След края на войната старият Коцарев е арестуван, а синовете на брат му – Саво, Люпчо и още няколко техни братовчеди от семейство Коцареви, са съдени като държавни врагове и получават дългогодишни присъди.

Братята Саво и Люпчо са преживели всички мъчения в централния скопски затвор Идризово, в който по това време са избити безброй българи. Техният чичо Илия Коцарев умира полусляп и инвалидизиран от мъченията, на които е бил подложен от титовите палачи.

Саво Коцарев беше последният от всички македонски затворници и мъченици за българското дело в Македония. Той си тръгна горд, както живееше, горд със себе си, горд със семейството и историята си и горд с каузата, към която принадлежи... до последния си дъх вярваше в правилността на собствените си и семейни убеждения, до последния си дъх вярваше, че македонският народ ще попадне в историческите рамки на великата българска цивилизация!