Султанът на Оман Кабус бен Саид почина късно снощи, съобщиха рано тази сутрин държавните медии, предаде Ройтерс. Подкрепяният от Запада 79-годишен султан Кабус, управляваше арабската държава от Залива, откакто завзе властта с безкръвен преврат през 1970 г. с помощта на бившата колониална сила Великобритания, предава БТА.

Кабус няма деца и не е посочил публично наследник. Декрет от 1996 г. гласи, че управляващата фамилия ще избере наследник до три дни след овакантяването на трона. Ако те не успеят да се споразумеят, съвет от военни и представители на силите за сигурност, шефовете на висши съдилища и на двете камари на парламента ще издигнат на власт лицето, чието име е било написано тайно от султана в запечатано писмо. 

Висшият военен съвет на Оман официално призова съвета на управляващата фамилия да се събере, за да избере нов управник на страната след смъртта на султан Кабус бин Саид. В страната е обявен тридневен траур, а националните флагове ще бъдат спуснати през следващите 40 дни, предаде Ройтерс.

В официалното съобщение не бе посочена причина за смъртта, но 79-годишният Кабус боледоуваше от рак от години и през декември беше в клиника в Белгия за лечение. Смъртта му остави Оман - ключов съюзник на Запада, без ясен наследник. Покойният султан, който никога не посочи публично официален наследник, тайно е записал избора си в запечатано писмо, което трябва да бъде отворено, ако управляващата фамилия не постигне споразумение в предвидения тридневен срок. Наблюдатели смятат, че тримата му братовчеди - Асад, Шихаб и Хайшам бин Тарик ал Саид, имат най-големи шансове.

Наблюдатели се опасяват от разногласия в семейството, възраждане на племенни вражди и политическа нестабилност. Новият лидер трябва да бъде избран в момент, когато "млади ястреби" са взели властта в съседните Саудитска Арабия и Обединени арабски емирства. Непосредствената заплаха според наблюдателите е, че регионални играчи може да се опитат да повлияят върху наследяването или върху новия владетел.

Султан Кабус - абсолютният монарх, който модернизира Оман, водеше независима външна политика, отбелязва ДПА. Оман отдавна за Близкия изток е това, което е Швейцария за глобалната дипломация, балансирайки между два могъщи съседа, вкопчени в регионален конфликт - Саудитска Арабия на запад и Иран на север.

Оман не взе страна в спора в Залива, при който Рияд и съюзниците му наложиха бойкот на Катар през 2017 г. и не се включи във военната коалиция начело със Саудитска Арабия, която се намеси в Йемен. Оман поддържа приятелски връзки и с Вашингтон, и с Техеран, и посредничеше за тайните преговори пред 2013 г., които две години по-късно доведоха до историческата ядрена сделка. Той поддържаше връзки и с Техеран, и с Багдад по време на войната от 1980 до 1988 г., както и с Иран и със САЩ след дипломатическия им разрив през 1979 г. Израелският премиер Бенямин Нетаняху направи през октомври 2018 г. безпрецедентна визита в Оман - макар че и други страни от Залива са правили жестове за сближаване с Израел, нито един от техните лидери не се е срещал открито с Нетаняху.