Западът не е във война с Русия. Но в никакъв случай не можеш да наречеш това мир. Неговите оръжия помогнаха на Украйна да спре руснаците и дори да премине в контранастъпление, а икономическите санкции със сигурност създадоха сериозни проблеми на руската промишленост.

В отговор Русия наложи фактическо ембарго върху износа на природен газ за Европа. Тук виждаме, че в действителност Владимир Путин вижда случващото се като конфликт. В края на краищата забраната на доставките е свързана с огромни дългосрочни разходи - сега никой никога няма да третира Русия като надежден търговски партньор. Путин обаче изглежда готов да приеме тези разходи, за да се опита да принуди Запада да ограничи подкрепата си за Украйна.

Както и да е, забраната на доставките на природен газ означава по-високи икономически залози. Преди шест месеца се разискваше много дали Европа трябва да се откаже от вноса на енергия от Русия и дали може да си го позволи. Е, без да чака европейците, Русия всъщност сама взе това решение.

Реакцията на Европа

изглежда стандартна за демокрациите, изправени пред инфлация по време на война. Обикновено след това правителствата налагат данъци върху неочаквано големите печалби, преминават към различни мерки за контрол на цените и (вероятно) към нормиране.

Преди да се спрем на тези мерки, нека се спрем на един проблем, който е характерен за Европа. В момента Америка е в инфлационна "ваканция", причинена от спадащите цени на бензина, както и от редица други фактори, като например по-ниските транспортни разходи. Отличителна черта на Европа е нейната голяма зависимост от природния газ, доставян по тръбопроводи от Русия. Този поток вече е до голяма степен спрян.

Важно е да се разбере правилно естеството на проблема, свързан с ограничения поток на природен газ. Недостигът на природен газ е реален в материално отношение, но е малко вероятно недостигът на природен газ да причини значителни щети в Европа, тъй като в момента има повече природен газ, отколкото е необходимо. Ето защо, благодарение на икономичното използване на природен газ и алтернативни източници на енергия, европейските страни ще могат да преживеят спокойно зимата.

Основните опасения на Европа са финансови и в крайна сметка социални. Значителното увеличение на цената на природния газ накара европейските потребители да се насочат към алтернативни енергийни източници (ядрена енергия, възобновяеми енергийни източници и въглища), което от своя страна доведе до повишаване на цените.

Развитието на ситуацията е в пълно съответствие с икономическите учебници. Европа е изправена пред значителен недостиг на енергия и увеличението на цените стимулира всички да намалят недостига. Потребителите имат стимул да намалят температурата на стайния термостат, да подобрят изолацията и да сменят домашните ризи с пуловери. Производителите, от своя страна, имат стимул да увеличат максимално производството и капацитета си. Ефективната политика се състои в това да оставим пазарите да работят.

Но функционирането на пазарите е свързано с фантастични несправедливости. Производителите на енергия, въпреки нарастващите разходи, ще получат

огромни печалби,

докато много семейства и някои предприятия, чиито сметки за енергия ще нараснат многократно, ще бъдат доведени до ръба на финансовото разорение. Тези, които губят, няма да бъдат успокоени с лекции за значението на стимулите за ефективност.

Не трябва да се забравя и макроикономическият риск. Европейските профсъюзи имат значително влияние и в условията на рязко повишаване на разходите за живот някои от тях ще поискат по-високи заплати. Това би могло да изправи правителствата пред спирала на цените на заплатите, чието спиране би било много скъпо.

Затова трябва да отхвърлим възможността за свободно повишаване на цените на енергията.

Какво ще кажете за еднократни плащания за семействата, които да компенсират частично високите разходи за електроенергия и газ? На хартия това предложение може да изглежда разумно, тъй като хората имат стимул да ограничат потреблението си на енергия. На практика обаче дори семейства с приблизително еднакви доходи могат да получават много различни сметки за газ и електроенергия, а тези, които живеят в къщи с лоша изолация, нямат възможност да решат проблема веднага.

Вследствие на това

Европа е решена да действа

така, както винаги действат демокрациите, когато са изправени пред инфлация по време на война (както споменах по-горе). По време на бедствие те се опитват да предпазят населението от много голямо увеличение на цените и да предотвратят изключително високи печалби.

В сряда, 7 септември, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен направи изявление по въпросите на енергетиката, в което призова за "задължително намаляване на потреблението на електроенергия" (т.е. нормиране), "ограничаване на приходите" на производителите на евтина електроенергия (т.е. ценови контрол) и въвеждане на "данък солидарност" за въглеводородните компании (т.е. данък върху свръхпечалбата). Важно е да се отбележи, че Фон дер Лайен не е ръководител на правителството и нейните преки правомощия са ограничени. Въпреки това предложените от нея мерки ни дават добра представа за посоката, в която се движи Европа.

Ще постигнат ли това, което искаме? Разбира се, решаващи ще бъдат подробностите. Обнадеждаващият знак е, че Европа няма да следва тактиката на Никсън - да потиска инфлацията с мерки за контрол, докато "раздвижва" икономиката. Напротив, планът е да се засилят мерките, използвани във военновременната икономика, като се затегне паричната политика на Европейската централна банка, с което се увеличава рискът от спад в икономиката.

Нека видим какво ще се получи от това. Трябва да научим урока за реалностите на икономическата политика. Не можете - и не трябва - винаги и при всички обстоятелства да оставяте пазарите да се развихрят. Би било лошо, ако извънредните мерки за контрол, които Европа изглежда е на път да въведе, впоследствие бъдат приложени за постоянно. В настоящата ситуация обаче защитата на семействата и запазването на чувството за справедливост трябва да имат приоритет пред постулатите за пазарна ефективност, които са залегнали в учебниците по икономика. /БГНЕС

-----------

Проф. Пол Кругман, икономист и носител на Нобелова награда. Анализът му е публикуван във вестник "Ню Йорк Таймс". (БГНЕС)