Сигналите, които идват от Косово, все повече приличат на предвестници на нов военен конфликт на Балканите. В такъв дух многократно се изказаха президентът Вучич и премиерката Ана Бърнабич. Според Бърнабич, Косово е на ръба на въоръжен конфликт. Вучич, като върховен главнокомандващ постави армията на най-висока степен на бойна готовност. От своя страна, Косово още по-рано бе привело своите въоръжени сили в пълна бойна готовност.

Вече 20 дена всички новини по сръбската държавна телевизия започват с обзор от барикадите на Косово, а изказванията на най-високите държавни, армейски и полицейски лица, експертите по национална сигурност и политическите анализатори продължават до късно през нощта.

Нека да не се лъжем – сърбите в Северно Косово се контролират от Вучич и неговите хора, пише в коментар за БГНЕС Иван Николов от КИЦ-Босилеград.

Албин Курти поиска да приложи конституцията и законите на Косово в общините с преобладаващо сръбско население – сърбите трябваше да си извадят косовски лични документи, да си сложат косовски табелки на колите и да уважават държавата Косово. Сръбските управници веднага атакуваха Курти, че той по този начин иска да ги изгони от Косово и скочиха да ги защитават.

Курти има нужда да покаже, че контролира ситуацията на Косово не само заради укрепването на суверенитета и независимостта на младата косовска държава, но и за членството в ООН-е и ЕС, към които се стреми. Нещо, за което Сърбия се съпротивлява с всички средства, старателно избягвайки да произнесе официалното название „Република Косово“.

В общата военно-политическа истерия остана някак незабелязано, че на ония сърби, които рискуваха да сложат косовски табелки, колите им пламнаха още на другия ден. След това вече никой не посмя да си смени табелките. Стана ясно, че сърбите в Северно Косово са заложници на сръбската политика към Косово и всеки който поиска да се интегрира в косовската система, ще се счита за предател и враг на Сърбия. Съдбата на убития лидер на косовските сърби Оливер Иванович е повече от показателна. Така волю-неволю всичките сърби се строиха под сръбските знамена.

По нареждане на Вучич сърбите напуснаха всички косовски институции включително и парламента, в който седеше Сръбската листа с 10 депутати, които се контролират от Вучич. Изчезна полицията, правосъдието, прокуратурата и всички останали – общо 3 500 сърби. Президентката на Косово Вйоса Османи разписа нови избори за 4 нови градоначалника и 10-те опразнени депутатски места. От страх да не влязат други депутати и така да загуби контрола върху Северно Косово, Вучич след десетина дни върна депутатите отново в Косовския парламент. Тази гимнастика показа, че всъщност той дърпа конците на сърбите в северната част. Плаща и заплатите на хората, които излязоха от косовските институции и останаха без препитание. Сега те вече са финансово зависими от него и послушно стоят на барикадите дори и да не им се иска.

Албин Курти не се спря и арестува някои бивши полицаи сърби. Дори се закани, че ще арестува брата на Вучич, сина му и други знакови лица, които се свързват със съмнителни бизнес интереси на Косово. Последваха нови барикади на пътищата и граничните пунктове. Според някои сръбски журналисти, сред местните сърби има и въоръжена тайна сръбска полиция и маскирани престъпници. Радио Свободна Европа съобщи, че камионитем, с които са блокирани пътищата също са от Сърбия.

На заседанието на Съвета по национална сигурност което свика Вучич, бе решено Сърбия официално да поиска разрешение от КФОР, сръбски военни и полицейски части да влезнат на Косово. КФОР си замълча, но специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар и германските официални представители отхвърлиха тази идея. Както и да е, сърбите дойдоха на барикадите и вече 20-ина дена стоят там. От време на време, стигат информации за престрелки с косовската полиция, експлозии и други провокации. От сръбска страна бяха раздвижени артилерийски установки и бойни коли в близост до границата с Косово. Патриархът Порфирий бе върнат от границата с Косово. Косовските власти го обвиняват за „православен фундаментализъм“. Албанските медии още през лятото предупредиха, че лица на руската частна военна компания „Вагнер“ вече са в Косово. Тогава никой не им повярва, но сега и това вече е факт.

Така отново настана мъртва хватка между Косово и Сърбия. Албин Курти засега все още се въздържа да тръгне срещу барикадите, защото се опасява, че ще паднат жертви и ще го изкарат виновник за сръбските непредсказуеми действия. Сърбите не искат да се оттеглят от страх това да не се изтълкува като „предателство“ на митичното Косово. И още, от страх руското мъмрене, което неизбежно ще последва ако се предприеме нещо без консултации с руската страна.

Каква всъщност е крайната цел?

Според едната, много вероятна хипотеза, напрежението на Косово обслужва руските интереси – тя има интерес от конфликт между Косово и Сърбия, за да отклони вниманието от войната в Украйна. В случай на още един конфликт, САЩ и страните, които сега помагат на Украйна, ще трябва да разделят усилията и помощта си на две, което би било изключително полезно за Путин.

В сръбските медии особено през последното десетилетие интензивно се подгряват русофилски настроения. Вучич рискува членството на страната в ЕС, оглушавайки се на европейските сигнали да подкрепи санкциите срещу Русия. Бленуваната мечта е, че Русия ще излезе като победител от войната в Украйна, когато ще се промени международното съотношение на силите и ще последва ново прекрояване на границите на Балканите. Този път Сърбия, като руски съюзник, щяла да постави на масата сръбския национален въпрос и най-накрая да осъществи бляна за Велика Сърбия.

Залагайки на руската карта и путинофилството, Вучич вече няма полезен ход. Един остър завой към Европа и може да го сполети съдбата на Джинджич, Немцов или Навални. Даже не смее и да си го помисли след рекордните 19 срещи с Путин, редовните консултации с руския посланик, Вагнеровия център в Белград, руския Център за извънредни ситуации в Ниш и силните русофилски настроения в сръбското общество.

Втората хипотеза за напрежението на Косово е свързана с първата – подписването на германско-френското споразумение за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия. Ако откаже, Вучич ще изпадне в немилост пред Европа и САЩ. Ако се съгласи, русофилските настроения, които сам създаваше, ще му поискат сметката. Предчувствайки, че капанът, който сам си заложи може да щракне, Вучич хвърли поредната карта - ще махне барикадите ако Курти формира Общност на сръбските общини. Курти е съгласен – ако Сърбия признае независимостта на Косово. Но това Вучич просто не смее (и не иска) да го направи. Това което би искал, е да отцепи Северно Косово и да го присъедини към Сърбия, дори ако евентуално се наложи да го размени за Прешевската долина. Нещо, което Ангела Меркел навремето категорично отхвърли.

Засега КФОР и ЕУЛЕКС и части от косовската полиция все още наглеждат ескалиращото напрежение и крехкия мир. Само че ситуацията става все по-безизходна – Сърбия е прекалено далече да стигне до целта и прекалено късно, за да се върне обратно.