"България не може да бъде определяна като класическа фашистка държава, както по онова време са били Италия или нацистка Германия. България може да се определя като пронацистка, профашистка държава, но по онова време, България не е била фашистка държава", смята съпредседателят от македонска страна на смесената българо-македонска историческа комисия проф. Драги Георгиев.

"Според мен в случая може да се използва терминът, за който трябва да се дебатира, който ние отново не може да наложим чрез решението си, да се използват термините окупация, инвазия, та дори и анексия, защото тези земи щяха да бъдат присъединени към България, ако спечелеха силите на оста. Но, не може да използваме терминът българска фашистка окупация", каза Георгиев пред РСЕ.

"Профашистка да, но не и фашистка. България не е фашистка държава, не само според мен, но и според голям брой учени на запад. В България няма фашистко управление. В страната съществува авторитарен режим на цар Борис, който преустановява работата на парламента, но в България няма фашистко управление. Условно казано в страната има фашистки движения, които имат фашистки идеи, но те не са част от българската държава, те не са част от управленските органи. В този случай най-адекватно би било използването на думите българска окупация, българска инвазия", каза още проф. Драги Георгиев.

Той подчертава, че историческата комисия не може да следи политическото темпо между две страни.

"Още в самото начало ние ясно казахме, че не може да има срещи всеки месец. Съгласно Договора трябва да има 6 срещи в годината. Миналата година имаше 5 и поради тази причина за тази година добавихме още една. Това е оптималният начин на работа, защото и между срещите, ние имаме много работа за съгласуване на позициите и стенограмите. С една дума ние ще имаме по 6 срещи годишно", каза той.

По отношение на определението за обща история на РСМ и България в Договора за добросъседство от 1 август 2017г., проф. Георгиев казва следното:

"Да, този термин е използван в Договора в члена, който се отнася за историческата комисия, но не е дефинирано какво се разбира под тази синтагма обща история и така ние стигнахме до сблъсък с колегите от България по този въпрос. Под този термин "българите разбират, че става въпрос за историята на един народ, т .е. българският народ, която започва в средата на IX век - когато първото българско средновековно царство превзема територията на Македония. Според тях, тогава е станала трайна етническа хомогенизация между прабългарското население идващо от изток и славянското население, което живее по тези места. Така се създава българският народ и оттогава до 1944 г. става въпрос за една история, на един народ, на българския народ".

На въпрос дали това означава, че македонският народ съществува от 1944 г., проф. Драги Георгиев отговори, че „според мнението на по-голямата част от българската историография македонският народ е създаден както те казват, чрез инжинеринг на Комунистическата партия на Македония и на Югославия, на Коминтерна и на Тито”. "Ние веднага отхвърлихме тази дефиниция на синтагмата за обща история и настоявахме с колегите да отделим специално внимание на този термин. Да дефинираме какво означава обща история, но българските колеги отхвърлиха това нещо и сега синтагмата обща история е една от пречките в нашето дефиниране за някои препоръки, както за учебниците, така и за съвместното честване", каза проф. Драги Георгиев.