Политологът от университета в Инсбрук проф. Герхард Мангот, който е един от най-тачените анализатори на бившия Съветски съюз, сам се причислява към умерените оптимисти за успеха на украинските сили. Но най-вече призовава за задълбочен анализ на съюзниците на Украйна, какви цели може и трябва да си постави Киев в очевидно започналото контранастъпление. 

"Хуманитарната и екологична катастрофата по поречието на Днепър със сигурност ще отвлече вниманието на украинците за дълго. Но въпреки това целта на контранастъплението остава непроменена - връщането на всички окупирани от Русия украински територии, включително Кримския полуостров. Най-големите оптимисти сред съюзниците на Украйна вярват, че Киев ще успее да си върне контрола върху всички територии на юг и на изток, включително Крим. Независимите военни експерти обаче са значително по-предпазливи в оценките си. В момента е трудно да се прецени колко успешна ще бъде контраофанзивата.
Със сигурност мога да твърдя, че ако настъплението не се увенчае с успех, натискът върху политическото ръководство в Киев да седне на масата за преговори ще се увеличи неимоверно много. Така че Украйна трябва да успее", коментира той пред БНР.

"Ако контролът на Русия върху Крим по някакъв начин бъде застрашен, Путин няма да може да остане на власт. Ако падне Крим, ще падне и Путин. И той го знае. Затова иска на всяка цена да запази полуострова. Доколкото познавам Путин, той е в състояние да даде унищожителната заповед за използване на тактическо ядрено оръжие, за да спре настъплението на украинската армия и да запази Крим. Най-верните съюзници на Украйна смятат, че Кремъл блъфира за ядреното оръжие. Но по-предпазливите анализатори, към които причислявам и себе си, смятат, че този риск е напълно реален. А това, според мен, би трябвало да накара Киев да преосмисли целите на контранастъплението и да изключи от тях Кримския полуостров", смята експертът.