"Мисля, че още е много рано да говорим за по-сериозна реакция на тези думи – трябва да мине време, за да може общественото мнение да оцени за какво става въпрос. Тъй като едно такова обвинение, което, от една страна, руският президент хвърли върху Байдън – той спомена индианците, спомена Втората световна война. От друга страна, тази словесна престрелка от страна на американския президент спрямо руския наистина е безпрецедентна, поне скоро не сме виждали такова изказване. Аз мисля, че трябва да мине малко време, за да може това да отлежи и от дистанцията на времето да видим какви ще са реакциите", прогнозира пред БНР политологът и международен анализатор Искрен Иванов.

"За мен външната политика на Джо Байдън ще бъде рязко сдържане на Русия. Тук ще цитирам нещо, което се случи буквално преди ден в Сената на САЩ и одобри за директор на ЦРУ човек, който има значително голям опит в дипломацията и то като посланик в Москва – Уилям Барън. Става дума за човек, който наистина има опит в американско-руските отношения, което е ясен знак, че американската външна политика от тук нататък ще завие в една изключително антируска позиция – сдържане на Русия на Балканите, сдържане на Русия в Прибалтика, сдържане на Русия в Европа. А Китай ще бъде по-скоро една дългосрочна линия, която президентът ще преследва или поне не толкова непосредствена, докато не приключи пандемията. За мен това е ясна заявка за това, че Русия ще бъде непосредствен приоритет във външната политика на САЩ по време на Байдън", коментира той.

"За мен това, което се опитва да направи Русия в момента, е да реализира своята неоевразийска доктрина за обединяване на Евразия. Т.е. да успее да привлече колкото е възможно повече държави в своята сфера на влияние. Целта на американската администрация е преди всичко да докаже, че тази руска идея за консолидирането на Евразия, от една страна, е предизвикателство за Европа, виждаме в момента сериозен американски тон срещу “Северен поток“, това е едно от малкото неща, които се запазиха при администрацията на Байдън, като тонът е същият като при администрацията на Тръмп. От друга страна, виждаме, че усилията на САЩ са насочени не само към сдържане на ролята на Русия в Европа, но и с изтласкването ѝ от Близкия изток, тъй като там тонът е много втвърден по отношение на Иран, който пък е традиционно геополитически съюзник на Москва. Тази ревизирана стратегия за сдържането застава в основата на американската външна политика", смята анализаторът.