Филип Милашич*

Свободни, но нечестни. Така се описват повечето сръбски избори, откакто президентът Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СПП) дойдоха на власт през 2012 г. Изборният ден минава гладко, но условията са изкривени, а подготовката им е белязана от многобройни нередности. Не е необичайно режимът да използва държавни ресурси за предизборните си кампании или да ограничава достъпа на опозицията до медиите. Това са само малка част от триковете на режима за нагласяване на изборите, които включват и купуване на гласове, осигуряване на силно медийно отразяване в подкрепа на СПП и дори натиск от страна на служители на управляващата партия върху работещите в публичния сектор и техните семейства да гласуват за СПП - и всичко това, докато предполагаемите надзорни органи си затварят очите.

Затова не беше изненада, че управляващата партия спечели 46,8% от гласовете на парламентарните избори през декември миналата година, а с това и мнозинството в 250-те местната Скупщина. Основният противник на СПП - коалицията „Сърбия срещу насилието“ - спечели едва 23,7 %. На общинските избори, проведени същия ден, водената от СПП коалиция се оказа най-силна в Градската скупщина на Белград, където се очакваше напрегната надпревара.

Може да се каже, че в Сърбия няма нищо ново, тъй като СПП на Вучич и нейните съюзници спечелиха шестите си поредни парламентарни избори. Този път обаче беше различен: Вучич и неговата партия издигнаха обичайното изборно инженерство на ново ниво - заплашвайки да унищожат и малкото, което е останало от демокрацията в Сърбия.

Опасявайки се, че това може да е последният им шанс да спасят Сърбия от превръщането ѝ в пълна автокрация, опозицията призова гражданите да излязат на улицата и поиска повторение на изборите. Последва период на политическа криза: Не само, че хиляди протестираха в продължение на няколко седмици, но и по време на парламентарните сесии между правителството и опозиционните депутати се стигна до многократни словесни сблъсъци, като се наложи охраната на парламента да се намеси, за да предотврати физически сблъсъци.

За първи път сръбската опозиция оспорва сериозно резултатите от изборите, въпреки че преди това те никога не са били напълно честни. Безпрецедентното ниво на манипулиране на изборите през 2023 г. обаче беше толкова сериозно, че представляваше „промяна в играта“ за сръбските демократи, които видяха в наглостта на режима знак, че той няма намерение никога да се откаже от властта. Нещо повече, ако Вучич се измъкне без сериозни последствия от наглата кражба на избори и демокрацията в Сърбия в крайна сметка падне, тогава други бъдещи балкански автократи могат да последват примера му. Ще бъде трудно да се възроди демокрацията където и да било в региона.

Фалшифициране на вота

Усилията на режима на Вучич да осигури победата си бяха толкова крайни, особено на общинските избори в столицата, където опозицията имаше най-големи шансове да спечели, че белградският Център за изследвания, прозрачност и отчетност (ЦИПАО) определи изборите като фалшифицирани. Освен обичайния политически клиентелизъм, неравнопоставеност в медиите и злоупотреба с публични ресурси, които бяха дори по-силно изразени, отколкото на предишните избори, режимът, според ЦИПАО, организира миграция на гласоподаватели „до степен, която оказа решаващо влияние върху резултата от много близкото“ общинско състезание в Белград.

Хиляди сърби бяха регистрирани с фиктивни адреси, за да могат да гласуват извън собствените си общини, включително 129 души, които твърдяха, че живеят на мястото на недовършена сграда в Белград. Миграция на избиратели в такъв мащаб беше възможна само защото за първи път общински избори се проведоха само в една трета от общините в страната. Режимът също така организира етнически сърби от съседните Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово (което обяви независимост от Сърбия през 2008 г.) и Черна гора да пътуват до Сърбия и да гласуват за СПП. Наблюдателите на ЦИПАО са станали свидетели на това как активисти на СПП „насочват и транспортират гласоподаватели до избирателни секции в различни части на столицата“.

Освен това, според ЦИПАО, режимът е манипулирал избирателния списък (включително за да „премести“ избиратели), нарушил е тайното гласуване и е позволил на някои лица да гласуват многократно. ЦИПАО установи, че „всяка пета избирателна секция в Белград (21%) е била засегната от сериозни нарушения, които са повлияли на резултата от гласуването, докато на парламентарните избори бяха открити 13% такива избирателни секции“. Това със сигурност е само върхът на айсберга, тъй като нямаше наблюдатели във всички общини. Международната мисия за наблюдение, в която участваха представители на БДИПЧ, Европейския парламент (ЕП) и Съвета на Европа, също заключи, че изборите в Сърбия са се провели при „несправедливи условия“.

Опозиционните партии и организациите на гражданското общество се възмутиха от изборните манипулации и организираха улични протести с искане парламентарните и общинските избори - особено тези в Белград - да бъдат повторени, а изборните условия - подобрени. След като протестиращите счупиха прозорците на входа на кметството в Белград, полицията за борба с безредиците използва сълзотворен газ и арестува 38 души. Някои от тях бяха обвинени в „опит за насилствена промяна на конституционния ред“. Опозицията обаче обвини за насилието футболните хулигани, изпратени от правителството, и полицията в прекомерна сила.

Лидерите на опозицията също така призоваха международната общност, а именно западните сили, да осъдят вота и да окажат натиск върху режима да спазва демократичните принципи. Но Кристофър Хил, посланикът на САЩ в Сърбия, вместо това заяви, че Съединените щати очакват да продължат сътрудничеството си със сръбското правителство и разкритикува протестите, след като те преминаха в насилие. Френският президент Еманюел Макрон, похвали се Вучич, му е поднесъл „най-красивите поздравления от всички“.

Междувременно руският посланик Александър Боцан-Харченко повтори думите на Хил и разкритикува бурните протести, отбелязвайки един от малкото случаи, в които американски и руски посланик са изразявали сходни мнения. Боцан-Харченко обаче също така заяви, че Западът се е опитал да организира сръбски Майдан. (Сръбският министър-председател Ана Бърнабич благодари на руските разузнавателни служби за подадения сигнал, че опозицията „планира да оспори резултатите от изборите и да завземе властта в Сърбия със сила“).

Някои на Запад все пак се изказаха достойно. Германското външно министерство нарече изборните манипулации „неприемливи за страна със статут на кандидат за членство в ЕС“, а Европейският парламент прие резолюция, в която призова за международно разследване на изборите. Но Вучич остана безучастен: Той се подигра с дебата в ЕП и се отметна от препоръките му, което говори много за искреността на кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС. Вучич дори нарече евродепутатите, които се обявиха срещу нередностите на изборите, „мразещи Сърбия“.

Това е позната реторика на президент, който настоява, че критиците му го нападат, защото не искат Сърбия отново да бъде велика. Вучич редовно обвинява западните сили, че се опитват да подкопаят Сърбия и нейните интереси, особено по отношение на Косово, което Сърбия все още смята за част от своята територия. В същото време президентът се представя като защитник на националните интереси на Сърбия и защитник на нейната териториална цялост, която независимо Косово нарушава”.

Въпреки това, на фона на продължаващата криза около изборите, Вучич реши да признае косовските регистрационни табели - нещо, което Сърбия обещаваше от 2011 г. насам. Това очевидно имаше за цел да успокои Запада - само един пример за това как Вучич манипулира косовския въпрос за собствена политическа изгода. Той се стреми към нормализиране на отношенията с отцепилата се държава само когато това не застрашава стабилността на режима му. По същия начин, ако това ще му помогне у дома, Вучич разпалва напрежението, като мобилизира сръбската армия на границата с Косово или подстрекава размирици в силно сръбското Северно Косово.

Няма причина да се смята, че Вучич някога доброволно ще се откаже от най-добрия си политически инструмент - решаването на косовския въпрос. Той служи като претекст за подкопаване на демокрацията - за отричане на конституционни права като свободата на събранията, за натрупване и персонализиране на властта, за да може да „спаси нацията“, и за очерняне на продемократичните критици на неговия режим като предатели на нацията.

На ръба на пропастта

Вучич е решил да повтори изборите в Белград - уж защото партията му не е могла да сформира мнозинство в белградската скупщина. В действителност това е маневра за облекчаване на международния натиск върху него, без официално да изпълнява исканията на опозицията. Опозицията обаче заплашва да бойкотира състезанието, ако условията за провеждане на изборите не се подобрят. Но това едва ли ще се случи. Ако опитът на страната от 90-те години на миналия век е показателен, свалянето на авторитарен президент ще бъде почти невъзможно без подкрепа от чужбина, дори и при мобилизация на гражданите срещу откраднати избори. Но тази подкрепа днес липсва, най-вече поради страха, че тя може да накара Вучич да се обърне изцяло към Русия. Геополитиката е по-важна от демокрацията. Сръбският опозиционен лидер Зоран Лутовац ми каза в едно скорошно интервю, че „стабилността, а не демокрацията, е основната грижа на Запада“.

Не помогна и фактът, че самата демократична опозиция в Сърбия отказа да води кампания с ясна прозападна и проевропейска платформа, за да не отчужди проруските и етнонационалистически опозиционни партии.

Тази политическа криза най-вероятно няма да отслаби Вучич. Вместо това той ще успее да затвърди властта си, като продължи да автократизира страната. Вече има признаци за това: През януари високопоставеният депутат от управляващата партия Владимир Джуканович призова за арест на всички служители на ЦИПАО за заблуда на обществеността с изборния доклад; а през февруари апелативният съд освободи четирима бивши служители на разузнаването, които излежаваха присъда за убийството на независимия журналист Славко Чурувия през 1999 г., изпращайки смразяващо послание към свободната преса в Сърбия.

Наскоро интервюирах ръководителя на ЦИПАО Вукосава Църнянски в Белград. Тя е убедена, че, ако крайно десните партии постигнат забележителен успех на изборите за ЕП през юни и Доналд Тръмп се завърне в Белия дом догодина, Вучич ще бъде окуражен да задуши всяка останала съпротива, включително и нейната организация. Сръбската опозиция също така очаква атаките срещу продемократични групи и лидери да се засилят. Лутовац ми каза, че два пъти е намирал всички гайки на гумите на колата си разхлабени, освен една - по-вероятно е това да е покушение срещу него, отколкото съвпадение.

Вучич не е единственият балкански лидер с авторитарно мислене. Ако той успее да продължи да автократизира Сърбия, това ще се отрази на целите Западни Балкани - регион с крехки демокрации, които през последните години се влошиха или в най-добрия случай се забавиха. Други амбициозни автократи в съседство сега внимават много. Това, което се случва в Сърбия, ще им покаже докъде те самите могат да нарушат правилата, преди да предизвикат силен отпор от страна на Запада. Оказва се, че те разполагат с още по-голяма свобода на действие, отколкото се предполагаше досега. /БГНЕС

*Филип Милашич е гост-професор в Централноевропейския университет (CEU) и научен сътрудник в Института за демокрация на CEU. Той е автор на "Държавност и демократична консолидация: Уроци от бивша Югославия" (2022 г.). Неговият анализ е публикуван в Journal of Democracy.