Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”

Преди две години и половина Русия нахлу в Украйна, бивша част от Руската империя и Съветския съюз.

Причината за нахлуването беше геостратегическа: Москва основателно се страхуваше, че враждебна сила може да нахлуе от запад през Украйна и нагоре от юг. Такъв беше случаят с нашествията на Наполеон и Хитлер.

Без стратегическа дълбочина Русия няма буфери

За Русия фактът, че в момента никой не планираше такова нахлуване, не означаваше много. Геополитиката изисква подготовка за защита срещу враг, преди врагът да планира атака. В края на краищата Москва болезнено осъзнаваше, че прозападните сили подкрепиха въстание, което свали проруски президент няколко години по-рано. Подкрепата на Запада се основаваше на страха, че Русия ще нападне Украйна, а след време и останалата част от Европа. Страховете на нито една от страните не бяха ирационални. Предположението на мнозина беше, че Русия бързо ще смаже украинската армия и че едно бързо нападение ще затвори вратата за намеса и доставки на САЩ.

Ако логиката беше правилна, то изпълнението не беше

Първоначалната офанзива в Украйна се състоеше от танкове на множество фронтове, демонстрация на сила, предназначена да посее паника сред обществото. Това също беше грешка. Снимките от първите дни бяха пълни с неподвижни танкове в 40-километрова колона по пътя от север, насочена към Киев. Очевидно Русия не беше подготвила достатъчно място за съхранение и доставка на провизии и гориво за танковете. Междувременно методът на Украйна за нападение не позволяваше на колоната да се движи, тъй като унищожаваше танкове от всеки край, блокирайки способността на Русия да нанесе основния си удар срещу столицата Киев. Накратко, танковите колони се придвижиха, затънаха и бяха спрени недалеч от границите на Украйна. Гледката на неподвижна броня определи войната. Мощната армия се оказа пълна с проблеми, а Украйна се възползва. Киев и САЩ придобиха увереност да се изправят срещу руснаците.

Към това можем да добавим редица провали на руското разузнаване. Москва не очакваше Вашингтон да се намеси. Но Вашингтон се е поучил от много войни. САЩ не изпратиха войски, но изпратиха оборудването, необходимо за достатъчно, ако не и окончателно, блокиране на Русия.

Кремъл  надцени зависимостта на Европа от руския петрол и природен газ

Погрешно се приемаше, че Европа, особено Германия, ще откаже да си сътрудничи с НАТО. Вместо това Европа се опита – сравнително успешно – да намери други доставчици и даде приоритет на прехода към зелена енергия. И накрая, Москва разбра погрешно стратегията на Украйна. Украинската армия не струпа своите войски, за да се опита да разбие руските формирования; тя раздели силите си на малки, пъргави единици, упълномощени да нанасят удари, където се появи възможност, правейки концентрираните атаки по-трудни за Русия. Критично е, че близо до началото на войната беше взето решение за разполагане на групата "Вагнер", частна руска наемна група. Не само, че на "Вагнер" се разчиташе повече, отколкото обикновено за конвенционална битка, но групата беше поставена повече или по-малко на равна нога с конвенционалните руски сили. Това създаде напрежение с руското военно командване по жизненоважни въпроси като разпределянето на боеприпаси. Президентът Владимир Путин изглежда беше на страната на "Вагнер" повече отколкото на официалното си военно командване и искаше да използва наемниците като надеждна сила. Тази драма обаче завърши с опит за въстание от шефа на "Вагнер" Евгений Пригожин, който беше помилван, но по-късно загина в самолетна катастрофа. Естествено, епизодът от войната отслаби доверието на военното командване. Смисълът на това обобщение е да ни напомни, че Русия направи поредица от грешки по време на войната, които са свързани със събитията от последните няколко седмици. От самото начало Москва даде приоритет на превземането на градове пред унищожаването на вражеските сили. Първото е много по-трудно от второто и изисква много повече ресурси. Това донякъде обяснява, макар и не напълно, изумителното нахлуване на Украйна в Русия. След като не успя да превземе цяла Украйна, сега Москва трябва да промени стратегията си или рискува още по-мащабен провал. Досега взетите решения направиха успеха невъзможен. | БГНЕС