Русия ще прави това, което Пекин ѝ диктува

През 2023 г. търговският оборот между Русия и Китай отбеляза исторически рекорд. Според данни на китайските митници той е надхвърлил 240 млрд. долара. В сравнение с 2022 г., която също беше рекордна (както и предишната 2021 г.), ръстът е бил повече от 26 процента.

Китайският износ за Русия през миналата година е скочил с 47% (до 111 млрд. долара). А вносът от Русия е нараснал с почти 13% (129 млрд. долара). Китай не е увеличил търговския си оборот толкова бързо с никоя друга държава. С ключовия партньор, САЩ, търговският оборот - обратното, е намалял с близо 12%.

Търговски рекорд с Китай и загуба на европейския пазар

В началото на 2022 г., преди избухването на войната срещу Украйна, Китай и Русия подписаха пътна карта, предвиждаща общият им търговски оборот да достигне 200 млрд. долара до края на 2024 година. На този фон миналогодишният резултат може да изглежда като сериозно постижение. Руските власти не се притесняват да го представят именно по този начин. Но едва ли се е очаквало, че ръстът на търговския оборот с Китай ще бъде осигурен от разрива между Русия и предишния ѝ най-голям търговски партньор Европа. На практика обаче се получи именно така, пише в коментар за "Дойче веле" Олег Хохлов.

Ако преди войната срещу Украйна на Европейския съюз се падаше над една трета от руската външна търговия, то през периода януари - септември 2023 г. делът му, по данни на руските митници, е спаднал до 16 процента. В същото време този на Китай се е увеличил от 18 до 32%, изчислява Институтът за икономическа политика "Гайдар".

Русия обаче не се е превърнала в значим партньор за Китай защото 240 млрд. долара - миналогодишният търговски оборот - е едва 4% от цялостната китайска външна търговия. Пекин, например, търгува с приблизително същата сума с Австралия, с която не поддържа толкова топли отношения.

Китайски автомобили и други машини

Фактът, че буквално всеки трети вносен продукт влиза в Русия от Китай, прави съюза между двете страни, който те наричат "дружба без граници", не много равностоен. Особено, ако се има предвид, че Русия купува от Китай стоки, които трудно може да си набави от другаде в условията на санкции.

Медиите обръщат сериозно внимание на факта, че руският пазар е наводнен с китайски автомобили. И това е точно така. През 2023 г. официално са навлезли 19 нови марки от Китай, а общият им брой е 29 – изчислява Асоциацията „Руски автомобилни търговци“. Но по-важното е, че Китай превъоръжава индустрията на Кремъл.

Данни от руските митници, прегледани от британския „Файненшъл Таймс“, показват, че делът на китайските металорежещи машини с цифрово-програмно управление е бил 57% от общия обем на вноса през юли 2023 г. (липсват данни за други месеци). За сравнение  преди войната този процент е бил едва 12 на сто. Тези машини са нужни и на руския военно-промишлен комплекс.

Китай купува евтин руски газ

Руският износ за Китай остава почти изцяло суровинен. Китай с удоволствие купува нефт и газ, стига цените да го устройват. Така например за хиляда кубически метра руски газ Пекин е плащал по-малко от 300 долара през 2022 г., докато Европа и Турция са плащали почти 1000 долара за същото, изчислява „Блумбърг“. През 2023 г. тази разлика, според финансовата медия, макар и намаляла, все пак е останала значителна - приблизително 500 долара срещу 300 долара за Китай.

Нарастващата зависимост на Русия от Китай се проявява и в бързата юанизация на икономиката ѝ. Три четвърти от руско-китайската търговия и 25% от търговския оборот на Русия с други партньори се обслужват в китайски юани. Индия също частично премина към разплащания в юани с Русия. От миналата година юаните са основен елемент за ликвидност на руския Фонд за национално благосъстояние. През 2020 г. там са били съхранявани основно долари и евро, докато сега 60% са в юани и 40% в злато. Русия е единствената страна в света, която използва юана като основна резервна валута. А той дори не е свободно конвертируем и обменният му курс се определя ежедневно от китайските власти.

Зависимостта на Русия от Китай ще се увеличава в бъдеще и Пекин може да използва това в своя полза, прогнозира Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги Русия – Евразия“ в Берлин. "Китай, например, желае да има военна база в Арктика и въобще да бъде по-силно представен в този регион... Кремъл ще прави това, което Пекин му каже", казва експертът. „Друг въпрос е, че външно Китай ще го направи много уважително.“