Руските власти се оплетоха в делото за масови безредици по време на летните московски протести с искане за свободни местни избори в столицата на 8 септември, констатира "Независимая газета". Някои активисти получиха присъди, други е решено да бъдат оправдани, за трети се търсят нови членове от наказателния кодекс, обяснява вестникът.

Хиляди хора бяха задържани, а мнозина бяха бити от полицията по време на демонстрации в Москва през юли-август заради недопускане на опозиционни политици до участие в изборите. "Това бе сплашване на активистите, но от друга страна, властите видяха съпротива от страна на гражданското общество. И сега, за да охладят страстите, решиха да пуснат част от обвинените", коментира правозащитникът Николай Кавказски. Нощните обиски и арестите обаче продължават, образуват се нови административни дела, посочва той.

Гоненията срещу някои активисти спират, защото делото за масови безредици се разпадна поради явна липса на доказателствена база, казва политологът Алексей Макаркин. "Властта не иска хората да се ядосват - и около изборите, и извън изборите. Защото животът ще продължи и след 8 септември, може да се случат много неща. И е факт, че държането на невинни под стража дава повод за повторение на масовите протести", добавя експертът. Според него силовите шефове в Русия виждат в провала на делото за масови безредици свой личен неуспех, но в елитите има разцепление на мненията, а общественото мнение в случая не подкрепя властта. "Няма никаква война между кулите на Кремъл - просто някои хора във властта искат да засилят позициите на силовите шефове, но има и други, според които тази позиция е опасна", обяснява той.

"Броени дни остават до местните избори в Русия - това показва, че отслабването на натиска не е стратегия, а тактика на властите", казва аналитикът Константин Калачов. Според него Кремъл цели да смекчи протестните нагласи, да покаже, че властта е способна да проявява хуманизъм и човеколюбие, и в ситуацията може би се е намесил дори президентът Владимир Путин. "Но след изборите няма да има никакъв хуманизъм за протестиращите", предрича той. "Всъщност авторитарните режими започват да загиват, щом се превърнат от тревопасни в кръвожадни, а у нас режимът е всеяден и постоянно си мени тактиката", обобщава руският наблюдател.

"Серията наказателни дела в Москва след летните протести губи обороти и едва ли ще доведе до шумен показен процес", пише "Ведомости" в редакционен коментар. Изданието изтъква, че руската власт отправя нееднородни и разнопосочни сигнали - прекратява дела и същевременно извършва нови арести, издава ефективни присъди, но смекчава мерките за неотклонение на други обвиняеми и при все че не успява да събере доказателства за масови безредици, образува ново дело за екстремизъм. Това може да се тълкува като частично поражение за силовите ведомства, но вместо шумен показен процес се задават нови дела, отбелязва всекидневникът. Според "Ведомости" не бива да се разчита делото за масови безредици да се закрие изцяло - това би поставило въпроса властите и силовите структури да отговарят за суровото потискане на протестите.