Диви нрави, груби обиди, насилие и секс: така изглеждат много от риалити шоутата по сръбските телевизии. Те вървят почти непрестанно. Гледат ги и децата. В Сърбия риалити форматът се превръща във все по-голям проблем.

В едно средностатистическо сръбско домакинство телевизорът е включен почти непрекъснато. Не само възрастните, но и децата прекарват доста време пред малкия екран. На особена популярност се радват различните риалити-шоута. А по частните канали те сякаш вървят непрестанно. Традиционно в тези програми участват доста странни персонажи - като се започне от хора с лабилна сихика и се стигне до известни престъпници. Диви нрави, груби обиди, пикантни интимни подробности, насилие и секс спадат към стандартния репертоар на този вид предавания. 

"Униженията, които трябва да изтърпят участниците в тези риалити формати, са утеха за собствения мизерен живот, мъките и болките на зрителите", казва психоложката Александра Джурич, която е написала дисертация по темата. Последиците за зрителя, еднакво вредни и за възрастните, и за децата, могат да бъдат от различно естество: притъпява се критичното им мислене, засилва се тяхната пасивност, спира се емоционалното и интелектуално развитие на личността.

Все по-голям проблем за Сърбия

Накратко: необузданите риалити-шоута с тяхната агресия, порнографско и вулгарно съдържание представляват задълбочаващ се проблем за Сърбия. Вярно е, че има някаква законодателна рамка, която би могла да ги озаптява. Но проблемът е, че законът предоставя прекалено широко поле за интерпретации. А това позволява на институциите просто да си затварят очите.

За 33-годишния юрист и активист Саво Манойлович това е неприемливо. Основаният от него през 2015 година Съюз за защита на конституционността и законността настоява за приемането на такива закони за медиите, които не позволяват подобни широки интерпретации.

За да покаже защо това е важно, Манойлович дава пример с едно сръбско риалити-шоу, в което един от участниците заплашил участничка с пистолет. Когато подобна сцена достигне безпрепятствено до дневната на хората, опасността става напълно реална. "Ако един ученик реши да използва същите методи срещу своя съученичка в училище, той има модел, който вече е виждал по телевизията", казва младият адвокат.

Основаният от него съюз е алармирал различни държавни институции, а за доказателство видеото от сцената с пистолета е било качено в YouTube. Сръбската прокуратура не е реагирала по никакав начин, а независимата държавна комисия, която следи за спазването на закона в медиите, е отговорирла лаконично, че контролирането на онлайн-платформи като YouTube не е в нейните правомощия. За Саво Манойлович това е безумна формулировка - все едно да изпратиш на прокуратурата запис на извършено престъпление, а тя да да отговори, че не се занимава с филмова критика.

Според сръбските закони, "възхваляването на насилието по телевизията е наказуемо деяние", разяснява адвокатът. Същото важи и за случаите, когато зрителят бива подвеждан. Затова Съюзът за защита на конституционността и законноста е организирал подписка с настояване парламентът да прецизира съществуващото медийно законодателство.

Разбираемо е, че могъщият собственик на медийния концерн "Pink" никак не е доволен от тази инициатива. В Сърбия собствениците са свикнали "сами да определят как да изглеждат програмите", казва по този повод Манойлович. Преди 1 година собственикът на "Pink" задейства силните си политически връзки, след като министърът на културата открито разкритикува риалити-формáта. Тогава лично президентът на страната Александър Вучич и министър-председателката Ана Бърнабич наредиха на министъра да замълчи по темата. Впрочем, всеки ден телевизия "Pink" излъчва по 7 часа риалити-продукции. Наскоро независимо проучване в Сърбия показа, че хората с нисък образователен ценз, които предпочитат частните телевизионни канали, подкрепят най-силно управляващите. 

Ще успее ли инициативата на Манойлович?

През юни само за четири дни с помощта на доброволци инициативата на Саво Манойлович успява да събере повече от 42 000 подписа. В Сърбия всяка гражданска инициатива трябва да бъде подкрепена от най-малко 30 000 души в рамките на 7 дни, преди да залегне като проектозакон. За сравнение: условието една партия да бъде допусната до участие в избори изисква само 10 000 подписа, а периодът, през който те трябва да бъдат събрани, е много по-дълъг.

Саво Манойлович знае, че и този законопроект може да бъде захвърлен в някое чекмедже, където само да събира прах. Затова той е решен да стартира втората фаза от своето начинание - да организира сериозен обществен натиск над институциите. Успехът дотук е допълнителен стимул за него. "Разбираш, че не си сам и че много други хора в тази страна мислят като теб. И ако успеем да мобилизираме тези хора, тогава победата ни е въпрос само на време", казва той.

За управляващите, чиито действия понякога много напомнят на риалити-шоу, Манойлович е приготвил ясно послание: "Парламентът може да отхвърли предложения законопроект само ако законодателният орган е склонен да търпи и толерира закононарушения. Ние не сме част от проблема, а от неговото решение."

(Драгослав Дедович, Дойче веле)