Вече шести ден продължават разговорите, целящи да договорят забрана за внос на руски нефт на територията на целия ЕС.

Унгария, Словакия, Чехия и България се противопоставят на одобрението и настояват за специални облекчения, за да отговорят на вътрешните нужди.

Основният спорен момент остава амбициозният график, предвиден от Европейската комисия: поетапно спиране на целия руски суров петрол за шест месеца и на всички рафинирани петролни продукти до края на годината.

Четирите държави твърдят, че поради трайната си зависимост от руския нефт не могат да преминат към други доставчици за толкова кратък период от време, без това да застраши националните им икономики.

"Все още няма предложение, което бихме могли да приемем, и позицията на Унгария остава непроменена", заяви унгарският държавен секретар Золтан Ковач в кратко изявление за Евронюз.

Премиерът на страната Виктор Орбан сравни по-рано предложението на Брюксел с икономическа "атомна бомба", тъй като то не отчита "обстоятелствата" в Унгария.

Първоначалният компромис, постигнат миналата седмица, показа, че на Унгария и Словакия може да бъде разрешено да завършат поетапното извеждане от употреба до края на 2024 г. - две години по-късно от това, което Брюксел предложи, съобщиха за Евронюз дипломатически източници, запознати със ситуацията.

Чешката република също би могла да се възползва от такова отлагане до юни 2024 г., докато чака да бъде включена към Трансалпийския газопровод, който днес свързва Италия, Австрия и Германия.

Сега и България настоява за подобно облекчение в замяна на гласа си в подкрепа на ограниченията.

"Нашата позиция е много ясна. Ако има дерогация за някои от страните, ние също искаме да получим такава", заяви българският вицепремиер Асен Василев.

"Ако не, няма да подкрепим санкциите. Но не очаквам да се стигне до това, изхождайки от разговорите в момента".

За разлика от Унгария, Словакия и Чешката република, които нямат излаз на море и получават петролните си доставки директно от петролопровода "Дружба", България има достъп до Черно море, което отваря по-лесен път за алтернативните доставчици да внасят барели суров петрол, за да запълнят празнината, оставена от Русия.

Не е ясно колко дълго ще се прилага на практика поисканото от България отлагане.

Преговорите между посланиците на ЕС започнаха в сряда, след като председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен представи мярката пред Европейския парламент, и се засилиха през цялата седмица, докато официалните лица се опитваха да прецизират предложението и да спечелят на своя страна скептичните държави.

Санкциите на ЕС изискват единодушното одобрение на всички 27 държави членки.

Комисията и френското председателство на Съвета на ЕС настояват, че всички 27 страни са "единни" в необходимостта от приемане на последния пакет от санкции и че през последните дни е постигнат "важен напредък".

"Трябва да финализираме този пакет в най-скоро време", заяви дипломатически източник, пожелал анонимност, като отбеляза, че сега дискусиите са съсредоточени върху решения за "солидарност" с най-засегнатите от ембаргото държави.

Служител от страна с твърда позиция заяви пред Евронюз, че изключенията не са "добра идея", представляват "заплаха за правилата на конкуренцията" и трябва да бъдат придружени от допълнителни данъци и забрана за продажба на руски нефт на други държави.

Безизходицата идва в момент, когато Групата на седемте (Г-7) се ангажира постепенно да премахне зависимостта си от руската енергия, включително от петрола, и допълнително да ограничи възможностите на Кремъл да финансира инвазията в Украйна.

"Ще гарантираме, че ще направим това своевременно и организирано и по начин, който да даде на света време да осигури алтернативни доставки", заявиха лидерите в съвместно изявление в неделя. "Ще работим заедно и с нашите партньори, за да осигурим стабилни и устойчиви световни енергийни доставки и достъпни цени за потребителите."

Ембаргото върху руския петрол се счита за най-радикалната и последваща стъпка, предприета от ЕС в отговор на войната в Украйна.

От началото на конфликта на 24 февруари 27-те държави членки са похарчили около 24 млрд. евро за руски петрол, според инструмент за проследяване, създаден от независима изследователска организация Център за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). /БГНЕС