Върнах се от три скорошни пътувания до Ирландия изумен: ето как изглежда една зряла държава.

Следва гигантски, потенциално разделящ въпрос - внезапната перспектива за обединена Ирландия, мечта на Републиката много преди разделянето на острова през 1921 г. - и вместо да се третира като аргумент победителят да вземе всичко с гръм, както в някои страни, които бихме могли да споменем, почти всички ирландци изглеждат решени да се движат бавно, сериозно и справедливо.

Как да се успокоят предимно протестантските юнионисти в Северна Ирландия, които от поколения се определят като британци?

Видях зала, пълна с ирландци, да аплодира жена, която ги призовава „да бъдат отворени и приобщаващи към юнионистите“.

4,8 милиона ирландци в Републиката и 1,9 милиона в Северна Ирландия все още са изправени пред плашещо десетилетие. Ирландското обединение може да съживи насилието на север. Но слава богу повечето ирландци осъзнават това. Ето един рядък случай на държава, която се учи от историята, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Английските политици и юнионистите от Северна Ирландия направиха повече за обединяването на Ирландия за три години, отколкото успяха ирландските републиканци за един век.

„Brexit катапултира този проблем“, казва Подриг О’Мюрик, съветник на републиканската партия Шин Фейн.

„Има истинско усещане, че живеем в исторически времена.“

През октомври Борис Джонсън се съгласи да постави фактическата бъдеща граница в морето между континентална Великобритания и Северна Ирландия. Това поставя и двете Ирландии в една икономическа зона и показа на юнионистите, че английските консерватори националисти ги смятат за излишни. Всъщност някои юнионисти чувстват, че получават повече разбиране от правителството в Дъблин.

Споразумението от Разпети петък на 1998 г. предвижда, че ако и двете страни на Ирландия гласуват на референдум за обединение, то трябва да се случи. Това може да стане скоро. Догодина твърд Brexit или шотландски вот за независимост може да насърчи Северна Ирландия да избяга от британската каша. Тогава преброяването през 2021 г. ще стане първото, показващо че самоописващите се като католици - които традиционно подкрепят обединението на Ирландия - превъзхождат протестантите на север.

Все едно се е появил дух, който казва на ирландците: „Ето ви националната мечта.“ Но ирландците сега не са сигурни, че я искат. Приближаването към обединение е като "жонглиране с порцелан", казва Ноел О'Конъл от Европейското движение Ирландия.

За много хора това  е битка на сърцето срещу разума, обяснява Нийл Ричмънд, сенатор на управляващата партия Фине Гейл. Сърцето казва: да. Разумът казва: още не, изминали са само 21 години от изискващия поколения процес на изцеление на сектантството. Наистина ли Републиката иска да внесе няколкостотин хиляди твърди юнионисти, някои от които биха убили заради идентичността си? „Момчетата не са си отишли“, както някои от тях казват. И след близо един век разделение дори северните и южните католици имат различна идентичност.

Идва и въпросът за парите. Доходът на глава от населението на север е около половината от този в Републиката. Сега Северна Ирландия получава около 10 млрд. евро годишни субсидии от Великобритания. Замяната им ще струва на обикновения човек в Република Ирландия повече от 2000 евро годишно, вероятно за десетилетия (Германия все още не е премахнала разделението си). В анкета, поръчана от телевизионните оператори RTE и BBC през 2015 г., 66 на сто в Републиката подкрепят обединена Ирландия в рамките на своя живот. Но ако това означава по-високи данъци, подкрепата спада до 31 на сто.

Както Великобритания показа, има прост начин да разрешите сложен въпрос. Brexit обаче се оказа нагледен пример за клопките на романтичните националистически референдуми, в които първо гласувате, а после обсъждате подробностите. Ирландците са разработили по-сложен метод: граждански съвети. През 2016 г. беше създаден съвет от 100 души, който да проучи, да се консултира и да докладва по няколко национални въпроса. Това е инструмент, подходящ за малка страна. Препоръките на съвета доведоха до широко приетия резултат от миналогодишния референдум, легализиращ абортите. Един ден, друг съвет може да направи подготовката за обединение.

Но дори тогава резултатът може да бъде обединена Ирландия, съдържаща непримиримо малцинство от протестанти, предимно от работническата класа в Източен Белфаст, някои от които татуирани с лика на кралицата и британския флаг. За моя изненада дори Шин Фейн не иска да надвие юнионистите напълно. Движението, прекарало цял век в борба с британското управление, казва, че е отворено за възможността обединена Ирландия да се присъедини към Британската общност. О’Мюрик се надява, че нова Ирландия ще бъде „топло местенце за юнионистите“. Баща му Шон „Спайк“ Мъри, висша фигура на Шин Фейн, излежал в затвора 12 години по време на смутните времена, ми каза: „Не искаме хората, които се чувстват британци, да бъдат поставени в ситуация, в която британската им същност е подкопана. Как можем да гарантираме това?"

Мъри настоява, че не иска юнионистите да се „чувстват изоставени“ от една обединена ирландска държава, както националистите се чувстваха под британската власт. Щяха ли той или хората около него да говорят така преди 30 години? „Не, нещата тогава бяха по-поляризирани.“ Образователният ефект от 21-годишните междуобщностни дискусии беше „невероятен“, добавя той.

Подобно републиканско говорене може да е просто недобросъвестно предложение с цел да се подведат юнионистите. Нещата могат да свършат зле. Подозирам обаче, че ирландците ще продължат да дават приоритет на мира пред обединението. В действителност те биха могли да научат британците и американците как се преодолява разделението.