Сърбия е една от едва трите европейски страни, които китайският президент Си Дзинпин включи в първата си европейска обиколка от пет години. Китайският държавен глава пристига утре от Париж в Белград, където ще остане до 8 май, след което ще посети Будапеща. 

Китайският лидер и сръбският му колега Александър Вучич ще обсъдят международната и регионална ситуация, издигането на равнището на китайско-сръбските отношения, както и възможности за инвестиции и инфраструктурни проекти.

Също утре се навършват 25 години, откакто по време на бомбардировките на НАТО срещу Югославия американски ракети удариха китайското посолство в Белград, при което загинаха трима души, а най-малко 20 бяха ранени. Белият дом по-късно нарече случилото се грешка и го обясни с неточни карти. Това ще е втората официална визита на Си Дзинпин в Сърбия от 2016 година, пише БТА.

Фактът, че Белград е сред трите европейски столици, които китайският лидер е избрал да посети, показва, че Пекин гледа на Сърбия като на важна страна в региона и че планира да засили присъствието си в тази част на Европа. Пекин и Белград споделят едни и същи позиции по ключови политически въпроси.

"Двете страни са значително сближени от военния неутралитет на Сърбия, която не възнамерява да се присъедини към НАТО, от нежеланието на Белград да хармонизира външната си политика с Брюксел по отношение на Китай и Русия, както и от общите предизвикателства пред териториалната цялост на двете страни," коментира пред сръбската редакция на Би Би Си Александър Митич, научен сътрудник в Центъра за изследвания на „Един пояс, един път“ към Института за международна политика и икономика в Белград.

Китай не признава обявената през 2008 година независимост на някогашната сръбска област Косово, а Сърбия следва политика на "един Китай". Белград разчита на подкрепата на Пекин в Съвета за сигурност на ООН по въпроса за непризнаването на Косово.

В навечерието на посещението в интервю за китайската държавна телевизия CCTV сръбският президент Александър Вучич каза, че Китай е най-добрият партньор на Сърбия в осъществяването на националните цели и че е време да се премине към ново равнище на отношенията между двете страни, към стратегическо партньорство.

Сърбия е първият всеобхватен стратегически партньор на Китай в Централна и Източна Европа и двете страни имат дълбоко стоманено приятелство, каза по повод визитата говорителят на китайското външно министерство Лин Цзян, цитиран от сръбските медии.

"Стоманено приятелство" е официалната формулировка, която Пекин и Белград използват за описване на двустранните си отношения.

Лин Цзян уточни, че по време на посещението двамата държавни глави ще обменят мнения за отношенията между Китай и Сърбия, за международни и регионални въпроси от общ интерес, ще обмислят начини за подобряване на позиционирането на отношенията между двете страни и ще очертаят път за бъдещото развитие на двустранните отношения.

Китайският посланик в Белград коментира, че посещението на Си Дзинпин ще отвори нова глава в историята на сръбско-китайските отношения, съобщиха сръбските медии.

Същевременно в последния ден на април новото сръбско правителство обяви, че е приело необходимите актове за подобряване на сътрудничеството с Китай в няколко области - образование, наука, иновации, технологично развитие, както и икономическо и техническо сътрудничество в областта на инфраструктурата.

Именно инфраструктурните проекти според експерти ще бъдат в центъра на разговорите по икономически теми по време на предстоящото посещение.

„Това, което предстои, е и началото на прилагането на Споразумението за свободна търговия с Китай, което се очаква от юли тази година, така че вероятно ще се говори и за проекти в Сърбия в рамките на Експо 2027 и на по-широкия инвестиционен цикъл, отнасящ се към (програмата) „Скок в бъдещето 2027 г.“, каза Боян Станич от Търговската камара на Сърбия, цитиран от сръбската държавна телевизия РТС.

Белград и Пекин подписаха Споразумението за свободна търговия през октомври. То ще улесни вноса на 8 930 сръбски продукта в Китай и на 10 412 китайски продукта на сръбския пазар.

Като част от китайската инициатива „Един пояс, един път“, към която Сърбия се присъедини през 2017 г., бяха изградени няколко големи инфраструктурни проекта. Пекин даде начало на инициативата през 2013 г. с цел разработване на нови търговски пътища и пазари за китайския износ.

Сред значимите завършени или започнати съвместни проекти са железопътната линия Белград-Будапеща, изграждането на “Пупинов мост”, участъци от магистрала „Милош Велики“, околовръстното на Белград, ремонта на ТЕЦ “Костолац” и “Панчево”. През последните 10 години обаче дългът на Сърбия към Китай е нараснал 12 пъти до 3,7 милиарда евро през 2023 г., посочва Би Би Си.

Властите в Белград обясняват вземането на заеми от Китай вместо от институциите на ЕС, от който Сърбия иска да стане част, с това, че китайските кредити са "бързи", тъй като процедурите са облекчени. Финансирането с пари от ЕС означава да се следват европейските процедури, които включват прозрачност и обявяване на търгове, отбелязва сръбската секция на Радио Свободна Европа.

Според експерта по отношенията между Китай и Сърбия Александър Митич китайските компании са привлечени в Сърбия от „квалифицираната и сравнително евтина работна ръка, енергийния, селскостопанския и индустриален потенциал, инвестиционните възможности в пътна инфраструктура, както и от безвизовия режим за китайски граждани“.

Сръбският министър на вътрешната и външната търговия Томислав Момирович каза в края на миналия месец, че Китай е сред най-големите инвеститори в страната, тъй като е вложил 5,5 милиарда долара в сръбската икономика в периода от 2014 до 2023 г. Китай е вторият по важност външнотърговски партньор на Сърбия. Според изявлението на Момирович стокообменът с Китай през 2023 г. възлиза на 6,1 милиарда евро. Министърът отбеляза, че Китай е седмият експортен пазар с дял от четири процента в общия сръбски износ.

Най-големите износители от Сърбия за миналата година са китайските компании „Сидзин майнинг“ (Zijin Mining) , „Сидзин копер“ (Zijin Copper) и „Ейч Би Ай ЕС“ (HBIS), чийто общ износ възлиза на малко под 2,5 милиарда долара, показват данни на Министерството на финансите.

Макар тази цифра да е значителна за сръбската икономика, тя не представлява дори една хилядна от общия китайски износ през миналата година, който възлиза на почти 3,4 трилиона долара.

Това показва, че търговията и инвестициите в Сърбия и Западните Балкани са "почти незначителни" за Китай, казва пред сръбската редакция на Би Би Си Ричард Турчани, програмен директор на Централноевропейския институт за азиатски изследвания.

По думите му тези инвестиции са “по-скоро символични, отколкото наистина значими за Китай, а Си Дзинпин не идва в Сърбия за втори път от осем години заради икономиката, а заради политиката“.