Следейки хода на македонско-българските политически отношения през последните няколко години, особено след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави, за което ние като монашеска общност излязохме с положително мнение и нелицемерна подкрепа, надявайки се, че той е „съобразен с духа на европейското право”, ще допринесе за установяването и укрепването на братските отношения между македонския и българския народ, което е по същество необходимо в много отношения за две съвременни европейски нации, ние смятаме, че след почти пет години, е необходимо и честно да излезем със собствената си позиция относно случилото се оттогава в тази област.

Така започва посланието на игумена на Бигорския манастир епископ Партений, публикувано в МИА по повод отбелязвания в РС Македония на 21 февруари Ден на майчиния език, озаглавено „За македонизма или нещата да са по-ясни“.

В него се прави уговорката, че написаното отразява позицията на цялото братство и не е повлияно или вдъхновено политически.

„Пишем тази позиция като наше задължение преди всичко към историята, както и към бъдещето, а и към всеки гражданин на двете държави и техните политически лидери“, се казва в текста.

Партений коментира заглавието на Договора между София и Скопие, в който „се съдържат три прекрасни и пълни с християнски ентусиазъм думи: приятелство, добросъседство и сътрудничество“.

За съжаление, някои политици изобщо не се придържат към тях и дори злоупотребяват с тези христиански начала, използвайки манипулации с популистка цел. В резултат на това вместо напредък в сближаването и приятелството днес имаме точно обратното: отдалечаване и негативни чувства един към друг, дори повече от времето на Информбюро през 1948 г., пише игуменът.

Много е писано за културната близост между България и Македония и за общите моменти от историята, но е очевидно, че някои политически и обществени структури не възприемат общите неща от миналото, а злоупотребяват с тях, за да се засили недоверието, отчуждеността и омразата, което не е добре нито за едната, нито за другата държава, както и за народите им.

„Да, полезно и необходимо е да се познава историята, да се води диалог за нея, да се разобличават историографските фалшификации и да се стигне до общ език, но да бъдеш напълно „заклещен“ в миналото е преди всичко патологичен комплекс и особеност.за тези, които не знаят как да се справят с настоящето и които се страхуват от бъдещето и дори не се интересуват от него“, пише в посланието.

Точно това се случва в момента с определени политически структури, които вместо от братство или "приятелство, добросъседство и сътрудничество", действат спрямо Македония от позиция на сила, изнудвайки пътя ѝ към европейска интеграция под предлог, че „Северна Македония изобщо не признава, че до 1945 г. е била българска държава, с български народ и български език, и че днес все още има репресии върху българското население”.

Онези, които толкова упорито твърдят това, или нямат достатъчно познания за създаването на нации и езици, или са инструктирани като агенти на някакви мощни тайни или обществени геополитически структури, които просто не искат и не позволяват да надделеят братството и приятелството между народите.

„Работата е лесна: разпалете крайния, неустойчив и прост национализъм и на двамата и те никога няма да постигнат споразумение“, пише Партений.

„В тази посока се движат някои назадничави и деструктивни действия и искания по отношение на противоестественото и насилствено създаване на българското национално съзнание в Македония чрез определени сдружения и лобистки групи. Това, между другото, се отнася до злоупотребата с български паспорти, притежавани от редица македонски граждани, които в по-голямата си част, както е известно, са извадени основно по икономически причини (което, разбира се, ние като манастир не одобряваме и смятаме, че е в ущърб на македонската държавност), а броят на тези, които наистина се чувстват българи сред тях е изключително незначителен“, се казва още в посланието.

Анахронизъм е да се мисли, че историческите събития може да се върнат назад. Реалността трябва да се приеме. Ето защо смятаме, че очакването македонските граждани на всяка цена и недвусмислено да декларират българското национално съзнание и следователно отричането на съвременната македонска идентичност и книжовния македонски език, предизвикват само негативни последици и влияят силно върху задълбочаването на кризата в отношенията между нашите държави и народи., което със сигурност не е добре за никого.

Според науката е невъзможно да се определи с точна дата на създаването на нациите и езиците като съвременни политико-териториални и социално-исторически явления, пише Партений. Когато една нация вече се е сформирала, е анахронизъм и недемократично да се отрича историческата реалност. Македонската нация не е изключение от тези съвременни разбирания за създаването на национална идентичност на Балканите и в Източна Европа. Същото може да се каже и за македонския народен език, който особено през този период (XIX в.) се откроява като отделен диалект в общия славянски езиков корпус.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че в съвременната македонска нация са интегрирани голям брой граждани, чиито предци в миналото са принадлежали към различни нации и етноси и това, разбира се, не ги прави по-малко македонци днес. Поради тази причина подтикваното от различни фактори засилено формиране на българското малцинство и включването му в Конституцията на страната ни, със сигурност ще доведе до засилване на конфронтацията между, огромното мнозинство с вече изградено ясно македонско национално самосъзнание и българския народ и държава, тъй като би се считало за пряка намеса и неприятелска пропаганда от страна на София.

Сдруженията и групировките, които се опитват да вербуват последователи и да налагат българско, сръбско или каквото и да било друго самосъзнание на македонското население, а после самите те да се представят за жертва на държавната власт, изобщо не са приети от голямата част от македонските граждани и на тях се гледа като на ретроградни структури, подпомагани от чужди служби, чиято основна цел е да предизвикват раздори, се казва в посланието на епископ Партений, цитирано от БГНЕС