Русия, Сърбия и Беларус наскоро проведоха съвместно тактическо учение в Новоросийск, наречено „Славянско братство - 02021“.

В маневрите взеха участие 100 войници от сръбските специални части, 350 войници от Витебската отделна гвардейска въздушно-десантна бригада и повече от 500 войници от Новороссийската въздушно-десантна планинска дивизия. Това мероприятие се провежда само месец , след като Сърбия и Русия организираха съвместни учения в близост до сръбската столица в отговор на мащабни учебни операции на НАТО в съседни балкански държави. Ходът на Москва изглежда показва желанието й да запази влияние в този европейски регион, където войните бушуваха през 90-те години.

"Славянското братство" е от голямо значение за засилване на сътрудничеството и взаимодействието на специалните сили на армиите на участващите страни. От няколко години ученията се провеждат на ротационен принцип в Русия, Беларус и Сърбия. В допълнение към очевидния военен аспект те имат и геополитически компонент. По-специално Александър Вулин, който по това време беше сръбски министър на отбраната, говори за това през 2019 г.: според него ученията демонстрират, че Сърбия има съюзници в случай на „нова война на Балканите“ и че „ние повече не сме сами."

И така, какво обединява устремената към ЕС балканска държава с „освободения роб” Беларус и все по-агресивна Русия, която е решена да пресъздаде някога огромна империя?

Панславянски връзки и православната църква

На първо място, всички те са обединени от панславянски връзки, православие и много стратегически интереси. Да вземем например Сърбия и Русия. През 90-те години президентът на Югославия (всъщност това беше съюз на Сърбия и Черна гора) Слободан Милошевич беше възприеман на Запад като престъпник. Той беше изгнаник за международната общност, защото, макар че не успяха да докажат това в трибунала в Хага, паравоенните му отряди организираха погроми и геноцид сред босненските мюсюлмани и косовските албанци в съседните страни. Останал практически без приятели и попаднал под западните санкции, той се обърна към Русия и Беларус. Въпреки думите за подкрепа от Москва и Минск, Сърбия в продължение на много години остава бедна, изолирана държава, потопена в национализъм.

До идването на власт на Александър Вучич през 2014 година.

Бившият ултранационалист Вучич предприе пълно "ребрандиране" и стана поборник за интеграция в ЕС и лидер на "нова Сърбия". Той пое кормилото на държава, която имаше силни връзки с Русия и Китай, но отчаяно се нуждаеше от европейски инвестиции. Трябваше внимателно да балансира между политически блокове с разнопосочни интереси и в същото време да се опита да запази геополитическото и военно водещо място на Сърбия на Балканите.

Що се отнася до Сърбия, Русия и Китай са полезни за нея по една основна причина: тяхното вето в Съвета за сигурност не позволява на ООН да признае свободната държава на косовските албанци. От гледна точка на Москва и Пекин, това е техният коз в отношенията с Белград. Противно на общоприетото схващане, ако Сърбия и Косово постигнат споразумение, Русия и Китай няма да имат какво да предложат на своя балкански съюзник. Търговията, разбира се, също играе роля. През 2019 г. Сърбия подписа споразумение за свободна търговия с ръководения от Русия Евразийски икономически съюз (ЕАЕС), който замени подобни двустранни споразумения с Русия и Беларус, които бяха в сила дотогава.

Самолети и танкове

От друга страна, Русия продължава да се бори за влияние, за да задържи православна Сърбия извън НАТО и ЕС, в собствената си геополитическа сфера на влияние. Москва се стреми да разшири военните връзки с Белград, за да се противопостави на разширяването на НАТО в региона. Освен Сърбия, Москва си позволява приятелство и сътрудничество с босненските сърби от полунезависимата Република Сръбска, за да попречи на Босна и Херцеговина да се присъедини към западния военен съюз НАТО. Москва дори обяви откриването на представителство на Министерството на отбраната в Белград и дари голямо количество оръжия. През 2017 г. Сърбия получи шест употребявани МиГ-29, през 2018 г. - 11 танка Т-72 и 10 бронетранспортьори, през 2021 г. - 30 танка Т-72МС и 30 разузнавателни машини БРДМ-2MС.

Руските фигури отдавна са популярни в сръбската политика. Много малко сръбски политици могат да се осмелят да критикуват руския президент Владимир Путин, когото обикновените сърби смятат за приятел и закрилник.

Въпреки широко разпространеното убеждение, че партньорството между Белград и Москва не зависи от двустранни различия, неотдавнашните спорове подчертаха колко обтегнати могат да бъдат отношенията. Това стана очевидно, след като миналата година Сърбия и Косово подписаха споразумение в Белия дом, когато говорителят на руското външно министерство Мария Захарова си позволи да обиди сръбския президент Вучич. В отговор той я нарече „вулгарна“ и „примитивна“. (Всъщност шефът на министерството на външните работи на Сърбия изрази недоволство от текста на Захарова в социалната мрежа на , който не му хареса - бел. ред.) За съжаление общият интерес на двете страни се оказа по-висок и по-важен отколкото тази ситуация.

По същия начин отношенията между Беларус и Русия продължават да шокират наблюдателите със своята непредсказуемост. Миналата година избухна сериозен конфликт, когато беларуските власти задържаха 33 руски граждани от частната военна компания "Вагнер", нарекоха ги наемници и ги обвиниха в заговори за терористични атаки преди президентските избори в страната. Въпреки това, като се има предвид, че Русия беше единствената страна, която не се присъедини към осъждането на официален Минск и по този начин спаси белоруския президент Лукашенко след масовите антиправителствени протести, започнали през същата година, сега той почти няма място за маневриране. Сега Москва има още повече причини да продължи напред със съюз с Беларус или поне с по-голяма военна интеграция.

Задълбочаването на военната интеграция с Беларус е от полза за Русия по две причини: това ще ограничи способността на Минск да провежда независима външна и отбранителна политика и (което е по-важното) ще укрепи сигурността на Русия на западното стратегическо направление, което включва втория по население град на страната , Санкт Петербург. За Беларус пълномащабното обединение с Русия би означавало загуба на суверенитет. Както и да е, тя е силно зависима от Москва, от субсидии за горива до защита на режима.

В този триъгълник Беларус разви силно партньорство и търговски отношения със Сърбия. През 2015 г. страните подписаха меморандум за военно сътрудничество. От 2018 до 2019 г. Сърбия получи осем изтребителя МиГ-29 от Беларус (те все още се нуждаеха от модернизация). Въпреки че е изолиран от международната общност, Лукашенко посети сръбската столица през 2019 г. По време на бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г., чиято цел беше да спре унищожаването на косовските албанци от сръбските въоръжени сили, Лукашенко не се побоя да посети Белград. По време на официалното посещение на президента на Беларус през 2019 г. Александър Вучич каза следните думи: „Никога няма да забравим вашето посещение през 1999 г. Вие бяхте единственият световен лидер, който в труден за Сърбия момент дойде да изрази любов към сръбския народ и нашата Сърбия. “

В същото време икономическите връзки не са особено динамични: в края на 2019 г. Беларус беше 34-ият по важност търговски партньор на Сърбия по отношение на износа и 37-и по отношение на вноса. Въпреки че ЕС все още е основният търговски партньор и инвеститор на Сърбия, изпреварвайки Русия и Беларус, взети заедно, сръбското ръководство не вижда причина да се откаже от връзките с Лукашенко и Путин.

Няколко думи и за олигарсите. Беларус е прехвърлил земя на стойност около милиард долара на строителни компании , известни с връзките си със сръбското семейство Карич. Като се има предвид, че братята Карич поддържат тесни връзки със сръбската управляваща коалиция и имат голямо влияние върху формирането на политиката на Белград спрямо Минск, близките връзки между двете страни едва ли са застрашени.

Дългата ръка на Русия

Няма съмнение, че именно Москва е основната движеща сила за укрепване на отношенията в триъгълника Москва-Минск-Белград. През последното десетилетие Русия е създала много връзки с цел да създаде различни лостове за влияние и стълбове на приятелство, които да й позволят да забави по-нататъшната интеграция в ЕС и НАТО. За тази цел тя използва исторически, религиозни и културни връзки като основа за развитие на своите военни, политически и икономически отношения.

За тази цел Москва по всякакъв начин подбужда съществуващите политически разделения и социални конфликти и то не само в Сърбия, но и в Черна гора, Северна Македония и Босна и Херцеговина. Тя се стреми да получи влияние върху местната политика чрез подкопаване на политическия консенсус относно стратегическите решения. Нейните медии възхваляваха силата на руската армия и лидерските качества на Владимир Путин, като същевременно очерняха НАТО и определяха ЕС като напълно неефективен и бюрократичен. Москва също се възползва от липсата на прозрачност в Сърбия и Беларус, за да спечели местния политически, медиен и икономически елит, корумпирайки ги и по този начин създавайки възможности за приятелски на Кремъл компании. Такива действия изостриха упадъка на демокрацията и поляризацията на политиката на Балканите, като едновременно с това засилиха позициите на белоруския режим.

Успехът на руската външна политика в Сърбия и на Балканите като цяло е резултат от неразрешения конфликт с Косово, в който Белград зависи от ветото на Москва и Пекин в Съвета за сигурност на ООН като бариера пред официалното признаване на бившата провинция. Втората причина е вакуумът във властта, възникнал в резултат на ненавременното изтегляне на САЩ от Балканите и последвалата неспособност на ЕС да завърши разширяването си в региона. Що се отнася до Минск, той се опита да постигне нормализиране на отношенията с Брюксел и Вашингтон. Независимо от това, нежеланието на ЕС и Съединените щати да говорят с „последния диктатор на Европа“ по същество поднесе Беларус на Русия на сребърен поднос.

За разлика от Беларус, Сърбия все още успява да запази значителна независимост при вземането на външнополитически решения. Тя играе и на двете страни: говори за реформи и прозападни инициативи в Брюксел и възхвалява славянското братство в Минск и Москва. Руската дейност на Балканите отвлича вниманието на Запада от реалната приватизация на Азовско море и Керченския пролив от Русия, както и от продължаващата хибридна война в Украйна.

Понякога Сърбия и Беларус може да изглеждат проблемни съюзници за Москва, но в контекста на конфронтацията й със Запада тяхното военно, стратегическо и психологическо значение за нея далеч надхвърля реалната им тежест./БГНЕС

…………..

Харун Карчич, The National Interest , САЩ