Десетилетия след падането на Желязната завеса радио „Свободна Европа“ се завръща в ЕС, пише днес европейското издание на„Политико“.
Субсидираната от американското правителство медия ще възобнови работа в Унгария по-късно тази година, след като се завърна в България и в Румъния през 2019 г.
В момент, в който Брюксел се опитва да се заеме с притесненията за върховенството на закона, американски пари са мобилизирани в опит за освобождаване на потока от информация в три източноевропейски членки на ЕС, отбелязва „Политико“.
„Не казваме с нашето завръщане, че в тези страни няма медиен плурализъм, защото там в мнозинството случаи има разнообразие от медийни възможности“, коментира Джейми Флай, президент и изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“, и допълва:
„Въпросът е дали тези медии могат да отразяват проблеми по обективен и балансиран начин“ и „да изследват политически чувствителни теми“.
Организации и журналисти през последните няколко години са изразявали притеснения от медийната среда в България, Румъния и Унгария на фона на опасения на американски официални лица от разпространението на руска дезинформация в региона. Миналата година базираната в САЩ организация „Фрийдъм хаус“ обяви Унгария за „частично свободна“ за първи път от падането на комунизма.
Основано през 1950 г., радио „Свободна Европа“ има редакции на 26 езика в момента. С бюджет от 124 млн. долара за 2019 г. то достига до около 37,6 млн. души седмично.
„Искаме да покриваме теми, които са неглижирани от съществуващите медии, може би по политически причини, но също…в някои от тези страни, тъй като независимите медии чувстват, че не са достатъчно силни да се заемат с политически чувствителни въпроси без потенциални последици“, заявява Флай пред „Политико“.
Фактор
Субсидираната от американското правителство медия ще възобнови работа в Унгария по-късно тази година, след като се завърна в България и в Румъния през 2019 г.
В момент, в който Брюксел се опитва да се заеме с притесненията за върховенството на закона, американски пари са мобилизирани в опит за освобождаване на потока от информация в три източноевропейски членки на ЕС, отбелязва „Политико“.
„Не казваме с нашето завръщане, че в тези страни няма медиен плурализъм, защото там в мнозинството случаи има разнообразие от медийни възможности“, коментира Джейми Флай, президент и изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“, и допълва:
„Въпросът е дали тези медии могат да отразяват проблеми по обективен и балансиран начин“ и „да изследват политически чувствителни теми“.
Организации и журналисти през последните няколко години са изразявали притеснения от медийната среда в България, Румъния и Унгария на фона на опасения на американски официални лица от разпространението на руска дезинформация в региона. Миналата година базираната в САЩ организация „Фрийдъм хаус“ обяви Унгария за „частично свободна“ за първи път от падането на комунизма.
Основано през 1950 г., радио „Свободна Европа“ има редакции на 26 езика в момента. С бюджет от 124 млн. долара за 2019 г. то достига до около 37,6 млн. души седмично.
„Искаме да покриваме теми, които са неглижирани от съществуващите медии, може би по политически причини, но също…в някои от тези страни, тъй като независимите медии чувстват, че не са достатъчно силни да се заемат с политически чувствителни въпроси без потенциални последици“, заявява Флай пред „Политико“.
Още от Свят
АзГ печели 37% на изборите в Североизтона Германия, но „санитарният кордон“ я оставя извън властта
Въпреки историческия срив за консерваторите и думите му „Това е катастрофа“, канцлерът Фридрих Мерц заявява, че няма да подава оставка
Огнен ад в Капотня: 450 украински дрона удариха ключова рафинерия на "Газпром" край Москва
Зеленски уточни, че при снощните атаки срещу Московска област силите на Киев са използвали набор от украински оръжия с голям обсег, като са били поразени ключови петролни съоръжения на Русия, както и логистичен център
Инструктори от НАТО: Изоставаме катастрофално от украинските въоръжени сили
Срещайки се с украински военнослужещи по време на учения, представители на НАТО отбелязват поразителна разлика в адаптивността на армиите в условия на реална война