"Празникът Свети Дух в България се отбелязва и като Ден на Македония. Традицията тръгва още след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), като първоначално е бил Ден на борбата за Македония и Одринско, а след Първата световна война е станал "Ден на Македония", като идеята е на този ден да се отдава почит на всички загинали в борбите за освобождение", каза пред БНР доц. д-р Спас Ташев от БАН, изследовател на Балканите и автор на изследването "Борбите на македонските българи за права и независимост – 68 случая от периода 1944-1994 г.".

"Новоизбраният премиер Християн Мицкоски положи клетва и в речта си не пропусна да спомене препъни камъка в двустранните отношения с днешна дата, а именно категоричната българска позиция, че за да започне преговори за членство в ЕС Северна Македония трябва да впише в конституцията си българите като държавотворен народ. Думите му са ясни: "Българският диктат няма да мине, докато съм премиер." Това като че ли поставя на второстепенен план евроинтеграционните амбиции на югозападната ни съседка", посочи доц. Ташев и допълни:

"Мицковски сам признава, че няма да има някакъв съществен напредък в евроинтеграцията, след като тя не се очертава като водеща политика. Хубавото е, че Скопие смекчиха тона."

Ташев обърна внимание на появата и на едно ново министерство:

"Създаде се и Министерство за взаимоотношения между етническите общности, като министър е номиниран етнически сърбин, тоест политиката към българите в Северна Македония ще се определя от сърби, което не е добро послание. Скопие се опита да говори за някаква реципрочност в българо-македонските отношения, а Сърбия от една година отстоява същия принцип. Сръбският министър на външните работи каза през миналата година, че след като в България няма сърби, не може да има българи в Сърбия. Няма как да има такъв баланс, защото това е въпрос на исторически реалности, а не на пожелания. През 1946 година българите в Западните покрайнини са 60 000 човека. Това не означава, че тази разлика се е стопила. Просто това са лица, които са асимилирани, които все още на битово ниво, използват българския език, но не смеят да се декларират като такива, поради този език на омразата, който е общ за цялото постюгославско пространство."

Историкът коментира и какво ще е бъдещето на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, чиято работа буксува:

"Подобно буксуване се наблюдаваше, когато в Северна Македония се сменяше правителството на Зоран Заев с това на Димитър Ковачевски. Докато той поеме поста,  македонските представители в комисията казваха, че ще изчакат да видят каква политика ще се провежда. Тоест, те чакат курсът да бъде зададен от политиците и да го облекат в някакво съдържание, но такъв подход не е научен. Имаме обективни факти, които не подлежат на някакво конюнктурно тълкуване, още по-малко политическо и тази практика най-вероятно ще продължи. Още повече, че една част от членовете на комисията в Скопие, познават много добре историческите факти. Такъв човек е Драги Георгиев, който е публикувал десетки книги с османотурски документи, в които обективно е разкрита истината за българската принадлежност на това население. Въпреки че той знае тази истина, както виждаме, оказва някаква съпротива да стигне до разбирателство и съгласие."

Доц. Спас Ташев все пак е оптимист, че курсът, който страната ни е взела по темата за историята е правилен и трудно ще се отклоним от него.