Споменът за времето на Горбачов е кошмар за днешния Кремъл

Лидия Шевцова

Днес е трудно да се повярва, че в нашия живот е била "ерата на Горбачов". Нима при него биха били възможни сегашните бандитски процеси, сплашване на свободното слово, подигравката с Конституцията, анексията на Крим и войната с Украйна, конфронтация със Запада и участието на Русия във войната в Сирия?
Русия се върна към епохата на здрача преди Горбачов. Гласността на Горбачов, отказът му от ядрен изнудване и конфронтация във външната политика, доброволното му напускане на Кремъл - всичко това го прави антипод на сегашната власт. Споменът за времето на Горбачов трябва да бъде 

кошмар за днешния Кремъл

Горбачов рязко промени траекторията на 20-и век. Погреба световния комунизъм. Сложи край на студената война. Даде свобода на Източна Европа. Отказа се от властта като основно средство на политиката - вътре и извън страната.

Горбачов разпори съветската система, давайки ни шанс да станем свободни хора. Той ни даде възможност да не харесваме властта и да й се противопоставим, без да се страхуваме от нейното отмъщение. Той се отказа от традицията на управление, основана на страх, подчинение и унижение. Той се отстрани от системата на самодържавие и империализъм, превръщайки се в нейния разрушител. Мъчително разкъсвайки се, той унищожи съветските гени в себе си. Той десакрализира властта, превръщайки обществото в политически субект. Той ни даде възможност да решим съдбата си. Имало ли е някога в нашата история владетели, които съзнателно са ограничавали властта си, когато никой не ги е заплашвал и са могли да се затворят в Кремъл до своя биологичен край? 

Горбачов би могъл да ни управлява и до днес, ако не се осмели да избие стола под себе си ...„Не търсех властта в името на властта и не се опитвах да налагам волята си, независимо каква е цената“, каза той. За Русия беше невероятно! Никога не сме имали лидери, които са се осмелявали да дават свобода на другите.
Горбачов претърпя поражение, ако неговата дейност се оценява от гледна точка на оцеляването на самодържавието. Но той 

спечели морална победа,

 без да се вкопчва в трона на Кремъл и връщайки се към нормалния човешки живот.
Как Горбачов да не е чужд на сегашния Кремъл, който бърза да възстанови всичко, което той унищожи.
Но какво могат да му направят - в края на краищата той вече принадлежи на Световната история!
Това стана и предизвикателство за Запада, който загуби СССР като своя консолидираща сила и сега не може да намери нов начин за единство.
Той се превърна в предизвикателство и за нас, като ни даде свобода, от която не успяхме да се възползваме, затичвайки се да търсим нов самодържец.
Може би Горбачов дойде твърде рано. Не можахме да се справим със собствената си еманципация. Копнеехме да се върнем в клетката.
Днес Горбачов стои там - горе в пълна самота. Защото няма равен. Долу се роят пигмеите и политическите въшки треперят.
Той няма от какво да се срамува. Той няма какво да крие. Той няма на кого да отмъсти.
Не е необходимо да бяга от тази страна, която все още не се е научила да бъде благодарна.
Рано или късно ще трябва да започнем всичко отначало. Горбачов обаче ни помогна, като ни показа какво е необходимо и какво не трябва да се прави.
Горбачов и неговото време бяха 

най-светлият период в нашата история

 Това беше период на освобождение на другите, и заедно с това и на нас самите! Този период от живота ни подсказва, че не сме безнадеждни.
Здраве желаем, Михаил Сергеевич! И стоицизмът да не ви напуска!

Превод: Момчил Дойчев