„Спирането на ваксинацията с „АстраЗенека“ в някои страни членки няма да се окаже фатално за процеса на имунизиране в Европейския съюз, нито за целите, които Комисията си е поставила“, каза в интервю за БНР говорителят на Еврокомисията Стефан де Керсмакер.
„Държа да подчертая, че когато сключвахме договори с тези, които разработваха ваксините, се старахме да изградим разнообразен портфейл и да инвестираме в повече ваксини. В момента в него има 6, или общо 2,6 млрд. дози. За нас това беше много важно, тъй като не бяхме сигурни, че фирмите ще могат да развият и да произведат ваксините. Мисля, че изборът на такъв разнообразен портфейл се оказа много важен и полезен. Сега наистина имаме проблеми с производството на „АстраЗенека“, но в нашия портфейл са предвидени ваксини от „Пфайзер/Бионтех“, „Модерна“, „Джонсън и Джонсън“ и може би към тях ще прибавим и „Кюрвак“, ако има положително становище на Европейската агенция по лекарствата“.
Де Керсмакер подчерта, че Съюзът е трябвало да се изправи срещу сериозни предизвикателства, но това не пречи да се смята за реалистична целта за ваксиниране на 70% от възрастното население в ЕС до края на лятото.
„Имаме достатъчно дози, страните членки също трябва да направят необходимото, за да ускорят ваксинацията. Винаги сме казвали, че това, което има значение, е да можем винаги да показваме на гражданите, че ваксините, в които сме инвестирали, са ефикасни и сигурни. Това е важно, за да избегнем евентуалните колебания за ваксиниране. Именно затова ваксините се следят от Европейската агенция по лекарствата. Те правят това изключително стриктно, в т.ч. и по отношение на действията им, които се видяха през последните дни. Те ще анализират данните на базата на научния подход и това ми изглежда важно, за да можем да убедим гражданите, че ако ваксината е сигурна и ефикасна, е важно имунизацията да продължи“.
Говорителят на Еврокомисията е категоричен, че процедурата за разпределение на ваксините е много прозрачна.
„Когато страните членки и Комисията искат да сключат договор с дадена лаборатория, именно държавите обсъждат въпроса с разпределението. Отправната точка е винаги процентното съотношение на населението - гледа се броя на хората в нея спрямо броя на гражданите в ЕС и така се взема решението за дозите, които да бъдат закупени. И тази отправна точка се базира на факта, че вирусът е навсякъде в Европа. Същевременно е възможно страните членки да искат повече или по-малко дози от дадена ваксина. Те носят отговорност за кампанията за ваксиниране, имат по-добро познание за нуждите, затова е възможно да се договорят помежду си за друго в рамките на разпределение на дозите. Това се прави между тях и в крайна сметка споразумението, сключено именно между тях, става част от договора с лабораторията и така тя знае колко дози трябва да бъдат доставени за дадена държава. И това се прави прозрачно между всички страни членки, които участват в тези дискусии.
Утре Европейската комисия ще представи проекта си за дигитален имунизационен паспорт, с който се очаква да бъдат свалени някои ограничения за гражданите, ваксинирани срещу Covid-19, каза още Де Керсмакер.
Фактор
„Държа да подчертая, че когато сключвахме договори с тези, които разработваха ваксините, се старахме да изградим разнообразен портфейл и да инвестираме в повече ваксини. В момента в него има 6, или общо 2,6 млрд. дози. За нас това беше много важно, тъй като не бяхме сигурни, че фирмите ще могат да развият и да произведат ваксините. Мисля, че изборът на такъв разнообразен портфейл се оказа много важен и полезен. Сега наистина имаме проблеми с производството на „АстраЗенека“, но в нашия портфейл са предвидени ваксини от „Пфайзер/Бионтех“, „Модерна“, „Джонсън и Джонсън“ и може би към тях ще прибавим и „Кюрвак“, ако има положително становище на Европейската агенция по лекарствата“.
Де Керсмакер подчерта, че Съюзът е трябвало да се изправи срещу сериозни предизвикателства, но това не пречи да се смята за реалистична целта за ваксиниране на 70% от възрастното население в ЕС до края на лятото.
„Имаме достатъчно дози, страните членки също трябва да направят необходимото, за да ускорят ваксинацията. Винаги сме казвали, че това, което има значение, е да можем винаги да показваме на гражданите, че ваксините, в които сме инвестирали, са ефикасни и сигурни. Това е важно, за да избегнем евентуалните колебания за ваксиниране. Именно затова ваксините се следят от Европейската агенция по лекарствата. Те правят това изключително стриктно, в т.ч. и по отношение на действията им, които се видяха през последните дни. Те ще анализират данните на базата на научния подход и това ми изглежда важно, за да можем да убедим гражданите, че ако ваксината е сигурна и ефикасна, е важно имунизацията да продължи“.
Говорителят на Еврокомисията е категоричен, че процедурата за разпределение на ваксините е много прозрачна.
„Когато страните членки и Комисията искат да сключат договор с дадена лаборатория, именно държавите обсъждат въпроса с разпределението. Отправната точка е винаги процентното съотношение на населението - гледа се броя на хората в нея спрямо броя на гражданите в ЕС и така се взема решението за дозите, които да бъдат закупени. И тази отправна точка се базира на факта, че вирусът е навсякъде в Европа. Същевременно е възможно страните членки да искат повече или по-малко дози от дадена ваксина. Те носят отговорност за кампанията за ваксиниране, имат по-добро познание за нуждите, затова е възможно да се договорят помежду си за друго в рамките на разпределение на дозите. Това се прави между тях и в крайна сметка споразумението, сключено именно между тях, става част от договора с лабораторията и така тя знае колко дози трябва да бъдат доставени за дадена държава. И това се прави прозрачно между всички страни членки, които участват в тези дискусии.
Утре Европейската комисия ще представи проекта си за дигитален имунизационен паспорт, с който се очаква да бъдат свалени някои ограничения за гражданите, ваксинирани срещу Covid-19, каза още Де Керсмакер.
Още от Свят
„Никой не е в безопасност“: The Economist разкрива какво стои зад новата вълна от руски атаки в Европа
Според изданието действията са замислени така, че да бъдат достатъчно мащабни, за да окажат влияние, но да останат под прага, който би предизвикал военна реакция от НАТО.
Ердоган зове в ООН: Упражнете по-голям натиск върху Израел
Той изрази надежда, че в крайна сметка ще бъде създадена независима палестинска държава с териториална цялост, в границите от 1967 г. и с Източен Йерусалим за столица.
Кремъл безочливо отхвърли идеята за временно примирие с Украйна: Москва настоява за „траен мир“
„Путин и руската страна винаги са заявявали, че ние се застъпваме за здрав мир, мир завинаги, а не за примирие, което по същество няма да даде нищо“, заяви Песков