"Живи сме - това е главното, което ни дава причина да празнуваме. Не знаеш какво те очаква всяка нощ", каза пред БНР бесарабската българка Татяна Станева, която в момента е в Киев. 

"Когато има сирена, предупреждение, аз вече не мога да спя. Отиваме в коридора, седим, чакаме, сякаш като си буден, можеш по-добре да реагираш, ако стане нещо. Страшно е. Изтощението. Да се събудиш от взрив - треперят крака, ръце, през нощта ти не можеш да осъзнаеш какво става, а само се плашиш и това остава дълбока травма", разказа тя.

Относно наводненията след взривяването на язовир "Нова Каховка", Станева коментира:

"Това е нечовешко. Това е отвън всички червени линии. Светът продължава да гледа това, да си го обсъжда и да мълчи. Мислих, че няма нищо по-страшно от окупацията. Сега разбрах, че има и по-страшни неща. В един момент губиш всичко, което си градил цял живот, без никаква надежда да се върнеш. Не знам какво чувстват тези хора".

Около 42 000 души са изложени на риск след разрушаването на язовирната стена на Нова Каховка

"Най-важно е хората да оцелеят", посочи тя, но добави: 

"Тази къща някой я е градил целия си живот. Защо да живее? Много стари хора не искат да се махат. Насила ги качват на лодката. Това е ужас. Аз лично ги разбирам. Аз бих предпочела там да умра, но да не отивам някъде. Къде да отиваш? Къде ни искат толкова и ни чакат с прегръдки? На кого му трябваш на чужда земя?".

"Няма разделение на българи, гагаузи, молдовци. Сега всички сме украинци, защото имаме една болка. Ние живеем тук, това е нашият дом. Не може да не ни боли", сподели още Татяна Станева.