Добре познат билборд в центъра на Белград изобразява преплетени сръбско и руско знаме с надпис „Zajedno“ („Заедно“ на сръбски). За Русия Сърбия остава най-близкият ѝ съюзник на Балканите и след Беларус - най-близкият ѝ партньор в Европа. Двама членове на сегашното сръбско правителство (Александър Вулин и Ненад Попович – бел.ред.) са подложени на санкции от страна на САЩ заради връзките им с Русия, съобщи The Dekleptocracy Report (TDR).
Освен от меката сила Сърбия продължава да зависи от руската енергия. Подкупите са друга обвързваща връзка: през 2023 г. индексът на възприятие на корупцията в Сърбия, барометър на Transparency International, достигна рекордно ниско ниво (по-ниските резултати отразяват по-високо ниво на възприемане на корупцията). А през май миналата година списание „New York Times“ писа за предполагаеми връзки между международни наркотрафиканти и политическото ръководство на страната.
Междувременно практическата зависимост на Сърбия от търговията с ЕС и вътрешният натиск да остане на пътя на членството в блока предлагат на САЩ и техните съюзници възможности да сключват сделки със Сърбия и да притъпят икономическите и разузнавателните усилия на Русия в страната, като същевременно наложат мерки срещу подкупите и паравоенните банди.
Никой обаче не бива да приема готовността на сръбския президент Александър Вучич да сключва сделки като хладен прагматизъм. Флориан Бибер, ръководител на Центъра за изследване на Югоизточна Европа, очерта във важна редакционна статия за 2022 г. във Foreign Policy как авторитарният и националистически настроен Вучич остава „заплаха за Европа“. Това се дължи отчасти на способността му да действа чрез сръбските политически партии в Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово.
Бийбър също така с право отбелязва използването на сръбските медии за популяризиране на китайската и руската дезинформация в региона. За Запада е по-скоро от полза да разбере практическите граници на руското влияние върху Сърбия, особено в икономическата сфера, и необходимостта от съвместното ѝ съществуване с Европейския съюз и НАТО. Например, макар Сърбия да не е приела санкциите на ЕС срещу Русия, тя също така не е признала анексирането на Крим, Донбас или други временно окупирани територии в Украйна./БГНЕС
Фактор
Освен от меката сила Сърбия продължава да зависи от руската енергия. Подкупите са друга обвързваща връзка: през 2023 г. индексът на възприятие на корупцията в Сърбия, барометър на Transparency International, достигна рекордно ниско ниво (по-ниските резултати отразяват по-високо ниво на възприемане на корупцията). А през май миналата година списание „New York Times“ писа за предполагаеми връзки между международни наркотрафиканти и политическото ръководство на страната.
Междувременно практическата зависимост на Сърбия от търговията с ЕС и вътрешният натиск да остане на пътя на членството в блока предлагат на САЩ и техните съюзници възможности да сключват сделки със Сърбия и да притъпят икономическите и разузнавателните усилия на Русия в страната, като същевременно наложат мерки срещу подкупите и паравоенните банди.
Никой обаче не бива да приема готовността на сръбския президент Александър Вучич да сключва сделки като хладен прагматизъм. Флориан Бибер, ръководител на Центъра за изследване на Югоизточна Европа, очерта във важна редакционна статия за 2022 г. във Foreign Policy как авторитарният и националистически настроен Вучич остава „заплаха за Европа“. Това се дължи отчасти на способността му да действа чрез сръбските политически партии в Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово.
Бийбър също така с право отбелязва използването на сръбските медии за популяризиране на китайската и руската дезинформация в региона. За Запада е по-скоро от полза да разбере практическите граници на руското влияние върху Сърбия, особено в икономическата сфера, и необходимостта от съвместното ѝ съществуване с Европейския съюз и НАТО. Например, макар Сърбия да не е приела санкциите на ЕС срещу Русия, тя също така не е признала анексирането на Крим, Донбас или други временно окупирани територии в Украйна./БГНЕС
Още от Свят
Част от руските медии определиха спечелилата Йотова като „проруска“
Общият акцент в руското медийно пространство е върху възможността изборът на Илияна Йотова за президент у нас да създаде по-благоприятни условия за възстановяване на политическите контакти между България и Русия
Фон дер Лайен поздрави Йотова за победата
"Очаквам с нетърпение да продължим съвместната си работа. За силна България в силна Европа"
The Economist: Русия е загубила до 770 000 войници във войната срещу Украйна
Трудностите при изчисленията на загиналите руски военни до голяма степен са свързани с факта, че далеч не цялата информация за тяхната смърт е публично достъпна