Призрак броди из Европа. Във Франция, Швеция, Германия, Белгия и дори Швейцария върховенството на закона е предизвикано от управлението на бандите. Недоволните млади хора, откъснати от обществото, не изпитват нищо друго освен нихилистично презрение към него. По-високите температури и социалните медии създават горещо лято. Съдейки по последните събития в Париж и Стокхолм, тази година може да се окаже най-лошата досега, пише британското списание The Spectator цитиран от "Фокус“.

Нарастването на гангстерското насилие е свързано с имиграцията. Европа показа, че е неспособна или не желае да контролира притока на мигранти, някои от които истински търсещи убежище, други просто опортюнисти. Европейските политици също не успяха да се справят с проблемите, създадени от имиграцията, въпреки харченето на милиарди за социални проекти. Европейската среща на върха за имиграцията в Брюксел миналата седмица завърши без дори обща декларация. Еманюел Макрон не можа да присъства. Той беше зает с безредиците във Франция, след фаталната полицейска стрелба по Нахел Мерзук, 17-годишно момче, в предградията на Париж.

Европейската комисия, глуха за опасенията на гласоподавателите, отговори на фактическия колапс на границите на ЕС, като поиска страни като Полша, която до голяма степен е затворила границите си за бежанци и не се тревожи от проблема с мигрантските банди, да бъдат глобени с 20 000 евро за всяко отказано лице.

Франция получава много внимание, но нейното улично насилие едва ли е уникално. Швеция, някога типичен пример за непредубедено общество, което приветстваше имигрантите, се превърна в една от страните с най-високи нива на насилието в Европа, измерено чрез гангстерски престрелки. Това е рядка нощ в Стокхолм, която минава без някакво насилие. Полицията изчислява, че сега има повече от 50 банди, много от които са в силно имигрантски общности. Шведските вестници се четат по-скоро като филмови сценарии, където върлуват враждуващи банди, лоялни към "кюрдската лисица“ и "гърка“, и насилие, свързано с вендета.

Но Швеция не е сама. Миналата седмица в Брюксел имаше сблъсъци между полиция и гневни имигранти. Белгийската полиция съобщи, че е арестувала 64 души. Може би по-изненадващ е опитът на Швейцария, която не е страна, свързвана с бунтове. Миналата седмица в Лозана имаше сблъсъци между полиция и младежи. Младежи хвърляха павета и поне един коктейл Молотов по служителите. Швейцарската полиция задържа португалски, сомалийски, босненски, швейцарски, грузински и сръбски граждани.

В Германия, където Ангела Меркел отвори вратите за бежанците от Близкия изток, броят на криминалните престъпления в 16-те федерални провинции на страната рязко се повиши с 12 процента миналата година, като властите регистрираха около 5,6 милиона престъпления. Случаите на изнасилвания, сексуални престъпления и фатални нападения са се увеличили с повече от 20 процента миналата година. Грабежите са скочили с 27 на сто.

Във Франция нещата са толкова лоши, че една нощ без безредици сега става новина. Когато насилието стихне, последствията изглеждат грозни: този път видяхме разграбването на предприятия, собственост на евреи и оскверняването на паметник на Холокоста. Плюс промяна. Всеки ден във Франция се паляват автомобили, нападат полиция и ограбват магазини. През януари алжирец намушка шестима души на Gare du Nord, а миналия месец сириец, търсещ убежище, буйства с нож на детска площадка в Анси, ранявайки четири бебета и двама възрастни. Макрон обеща "да няма табу“, когато става въпрос за възстановяване на реда и поиска от социалните мрежи да цензурират съдържание. Цензурата е оръжие, което обикновено се използва от тоталитарните режими, но Макрон има право.

Досега нито един политик в Швеция или Франция не е предложил приемливо решение на този проблем, със сигурност не Марин льо Пен, дясната националистка, която е фаворит за спечелване на президентските избори през 2027 г. Гневът от ситуацията в Швеция накара популистките Шведски демократи да станат част от управляваща коалиция, но те изглеждат също толкова лишени от идеи.

Не е чудно, че антимигрантските партии се справят добре в цяла Европа. Националистическата Партия на свободата в Австрия, Италиански братя на Джорджия Мелони и германската Алтернатива за Германия, които миналия месец спечелиха районни избори за първи път, всички напредват. Испанската Народна партия в момента е с осем пункта пред управляващите социалисти в навечерието на общите избори следващия месец.

Общо за всички европейски страни, където бандите овладяват контрола, е почти колапсът на образователната система в имигрантските райони. Британска приятелка, която преподава английски в градска гимназия в южния град Безие, ми каза, че един от нейните ученици, член на банда, наскоро е бил арестуван за сериозно нападение. Нейният директор я е посъветвал да не наказва дисциплинарно учениците си, за да не бъде нападната самата тя. Някои шведски учители съобщават, че учениците им казват "Jag kan brösta en fyra“ или "Мога да взема четири“. Позоваването е на броя години затвор, които може да очаква шведски тийнейджър за убийството на учител.

Това е европейският начин да се разглежда престъпността като израз на социална несправедливост. Жан-Люк Меланшон, левият политик, отказа да осъди бунтовниците и вместо това нападна полицията, описвайки последните събития като бунт срещу неравенството и расизма. Глупости, казва френски приятел журналист, който отразява безредиците. "Тях изобщо не ги интересува смъртта на Нахел. Това е нихилизъм. Нахел е само тяхното извинение“.

Би било лесно да хвърлим цялата вина върху настоящите лидери на Европа. Но не е изцяло тяхна вината, че толкова много безработни млади хора, много родени от родители имигранти, са загубили лоялност към своите страни. Гангстерската война в Швеция може да се е влошила след миграционната вълна през 2016 г., но много от арестуваните сега са родени и отгледани в Швеция ("Кюрдската лисица“ например е от Упсала, роден от родители кюрди).

Провалите в интеграцията започват да се проявяват. Кризата в цяла Европа е резултат от десетилетия на пожелателно мислене за това как проблемите, свързани с миграцията, ще се разрешат от само себе си. Но Великобритания би постъпила неразумно да се наслаждава на мизерията на Швеция и Франция: социалните безредици са заразни. Неотдавнашните френски бунтове безпроблемно прекосиха границата до Брюксел, със собственото си население от гневни млади мъже. Може да е необходима само една искра, за да хвърли Великобритания в собствен ад.