За да спаси популярността си, американският президент Доналд Тръмп обяви война - подобно на някои свои предшественици. Но за разлика от тях, той обяви война на собствената си страна, коментира Инес Пол за "Дойче веле".

През последните месеци нещата изобщо не вървят добре за Доналд Тръмп.

Ковид-19 все още държи САЩ в здрава хватка. Броят на заразените непрекъснато нараства, моргите в редица градове вече са препълнени. Пред болниците паркират хладилни камиони с трупове. Президентът прилича на сомнамбул, който не може да поеме отговорност за някакъв национален спасителен план, вместо това препоръчва разни съмнителни инжекции, месеци наред се подиграва на носещите маски и постепенно се превръща в трън в очите не само за своите политически противници. Подкрепата за него дори вътре в собствената му партия започва да се пропуква. И всяка нова шокираща новина, свързана с пандемията, увеличава преднината на неговия противник Джо Байдън. Според няколко допитвания, тази преднина вече е двуцифрена.

Дори Доналд Тръмп, който си наглася действителността така, както му е удобно, сигурно вече е разбрал, че до ноември икономиката няма да се съвземе. Напротив: ужасяващите икономически последици с всяка изминала седмица ще стават все по-видими. Дори неговото правителството не е в състояние да напомпа в системата толкова пари, че да отложи отрицателните стопански последствия за след изборите. А и лозунгът "Китай е виновен за всичко!" едва ли ще събере под знамената на Тръмп достатъчно избиратели, които да гарантират победата.

В подобна ситуация други президенти са започвали войни - външният враг винаги сплотява нацията. А воюващите президенти обикновено печелят втори мандат. Доналд Тръмп обаче пое по друг път. Той съвсем целенасочено превръща несигурността на много американци в чиста проба страх. Коварно използва разломите, които съществуват открай време в американското общество, за да разединява още повече сънародниците си. Без да се интересува от пораженията, той подбужда към насилие, за да може после да се яви като спасител на бял кон.

Върши всичко това със същата политическа тактика, която през 2016-а година му отвори вратите на Белия дом: "другите" са опасни, те са заплаха за нас. А той самият, силният мъж в Овалния кабинет, ще закриля своите сънародници срещу тези "други".

Тази концепция не е връх на политическата мисъл, но работи в страна, изгубила вътрешния си компас. Тя работи при онези хора, у който гневът е изместил надеждата, че ще осъществят собствената си американска мечта в свят, в който доминацията на Съединените щати постепенно се топи. Тя работи и благодарение на кадрите, с чиято помощ Доналд Тръмп в момента владее телевизионните екрани, нанасяйки последния си политически удар.

Анонимните спецчасти на Доналд Тръмп първоначално трябваше да пазят исторически паметници. С тази цел през юни президентът подписа декрет, който му позволява да изпраща федерални полицейски части в онези градове, в които протестите срещу полицейското насилие и дискриминацията на чернокожите не стихваха. На националния празник на страната 4-и юли президентът за пръв път обяви война на "левичарските тълпи", които опетнявали победоносната история на страната. Кадрите от Портланд действително оправдават внушението за "война". Това, което преживяваме в момента, е по-страшно от Афганистан, заяви наскоро Тръмп. Тази негова тактика сякаш носи успех поне сред твърдите му привърженици.

Всъщност нито кметовете, нито губернаторите желаят тази "помощ" от Вашингтон. Те добре знаят, че федералната полиция, появила се в маскировъчни униформи, не само няма да успокои обстановката, а дори може да провокира нови насилия със своето агресивно поведение. Местните политици не желаят в техните градове да действат някакви анонимни сили, които пребиват демонстранти и ги тъпчат във ванове.

Но Тръмп държи тъкмо на тези кадри. И дори иска още повече, защото смята, че това е единственият му шанс да запази креслото си в Белия дом. Той иска и занапред насилието по американските улици да предизвиква контранасилие, а съответните кадри от телевизионния екран автоматично да го поставят в ролята на спасител на нацията. И с тази цел ще изпраща още тежко въоръжена федерална  полицията срещу демонстрантите в горещите градове.