"Щедростта и помощта, която хората и българското правителство ни оказаха по време земетресението, е нещо извън всички рамки. Никога не бях виждала някой да проявява толкова силна състрадателност към Турция. И сме благодарни за това", заяви пред нова телевизия посланикът на Турция в България Нейно превъзходителство Айлин Секизкьок.

"Щетите са катастрофални, загубихме повече от 50 000 души. 3000 сгради се сринаха буквално, повече от 2 милиона души останаха без дом само за една нощ. Това, което правим в момента, е да възстановим инфраструктурата. Фокусът ни е върху две неща. Първата задача беше да почистим отломките от срутените сгради, за да можем да построим нови. Втората е да намерим временен подслон на хората, които останаха без дом. Част от тях настанихме в общежития и хотели в други градове. За другите буквално изградихме временни градове от контейнери, където в момента живеят близо 1 милион души.

Но основата задача, която е най-трудна и най-скъпа, е да изградим градовете отново. Това означава да се построят толкова сгради, че да могат да се настанят в тях 600 000 семейства. Огромна и трудна задача. Започнахме със строежа на 100 000 сгради. Заедно с това трябва да върнем и бизнеса – магазини, офиси. Възстановихме 12 000 от тях. Животът, макар и бавно, се връща бавно в своя ритъм. Но болката от загубените животи живее в нас", каза още тя.

"2022 г. беше изключително трудна и за Турция по отношение на миграцията. Проблемът идва от изток. Миналата година, въпреки всичките ни усилия, повече от 300 000 мигранти са влезли нелегално в Турция, което означава, че някак са успели да преодолеят границата. Повече от половината - 145 000, бяха върнати обратно към техните страни. Знаете, Турция не е тяхната цел. Те искат да отидат в Европа. Затова и натискът върху нашата обща граница е голям. Правим всичко, което зависи от нас, за да предпазим България от още по-сериозен наплив от нелегални мигранти. Миналата година успяхме да пресечем опита на 30 000 души, които се бяха отправили именно натам. Това е огромна цифра. Също така, приемаме обратно тези, които се връщат. Около 10 000 мигранти се върнаха от България. Ако погледнем цифрите за тази година, натискът все още е факт. За последните пет месеца осуетихме опити на 7000 мигранти да преминат общата ни граница, а 3000 приехме обратно.

Трябва да направим две неща. Първо – България да подобри охраната на границата с нова техника – дронове, радари и още жива сила. И на второ място – в реално време, на терен граничните екипи на двете страни да си сътрудничат по-добре. Мога да кажа, че в тази сфера сътрудничеството ни е най-активно с България. Вътрешните министри се чуваха всяка седмица и обменяха информация. И това предотврати ескалация на проблема. Но охраната на границата не се изчерпва с това. Трябва да търсим начини за предотвратяване на каналите за нелегална миграция", обясни посланик Секизкьок и добави:.

"Ако започнем от нашата граница с Иран – около 1 милион души чакат там да влязат в Турция. Спираме голяма част от тях с високата цена, която плащаме. Но около 300 000 все пак успяват да избягат във вътрешността на Турция. От тях между 1000 и 10 000 стигат българо-турската граница. Така че може да си представите колко големи са предизвикателствата пред нас и че правим много, за да не допускаме още по-голям наплив".

"Нека бъда пределно ясна: ние сме зад Украйна в тази битка. Това, което Русия направи, е незаконно. Тя наруши международни правила. Анексирането на Крим е незаконно. И ние не приемаме това. Подкрепяме Украйна по много начини, не само с оръжия. Ние сме една от първите страни, която нарече това „война”. Не разрешихме на Русия да използва въздушното ни пространство. Този военен конфликт, в един или друг момент, трябва да свърши. И ние трябва да осигурим възможността на дипломатите да говорят помежду си. Да има превес на разговорите за сметка на оръжията, за да може в края на деня да има мир. За да стигнем до този момент обаче, трябва да има някой, който да улесни диалога между двете страни. Това включва разговори с президента Путин, с необходимото уважение и към него, за да може двете воюващи страни да се доверят на трета. Турция и президентът Ердоган полагат много усилия в тази посока. Има и много други стъпки, които се полагат - зърнената сделка, размяната на затворници. Това се случи със съдействието и усилията на Турция. Във всеки конфликт трябва да има една държава медиатор, който да се ползва с доверието и на двете страни и днес това е Турция", коментира тя.