„Македонското име, език и култура, идентичност, история, национално самосъзнание и самобитност са суверенно, неотменно и универсално право на македонския народ. Парадоксалното е, че за съжаление, част от тези права ги изгубихме в търсене на античното минало, а част – в името на европейското бъдеще“, обяви днес председателят на Македонската академия на науката и изкуствата на Люпчо Коцарев на церемония случай деня на създаването на Македонското научно-литературно дружество в Петербург през 1902 г.

„Време е за национален консенсус по всички тези въпроси. Надявам се, че ще намерим сили да излезем от състоянието, в което се намира част от македонския народ – разделение, опустошение и разочарование, за да продължим в Европа с достойнство, но не на всяка цена”, подчерта Коцарев.

В речта си председателят на академията се спря и на друга значима дата в историята на Северна Македония – Деня на антифашисткото въстание от 11 октомври 1941 г., което е „крайъгълен камък” за самобитността и независимостта на държавата.

„За съжаление сме свидетели на отричане на това събитие и на съществуването на македонския народ, както и на освободителния антифашистки характер на въстанието”, подчерта Коцарев.

„Това е въстание на македонците срещу робството на България, която в този момент беше съюзник на нацистка Германия и фашистка Италия и окупира територията, наречена Вардарска бановина като част от Кралство Югославия. По-голямата част от населението на Вардарска бановина в момента на окупацията от България се чувства като македонци”, заяви Коцарев и допълни, че съвременната македонска държава е по-млада от македонския народ.

Ръководителят на изследователския проект Катица Кюлавкова каза, че представите на Чуповски за македонизмао, неговите чувства, думи и дела са едно цяло и той не се е отказал от гражданството си в Османската империя, само защото не е искал да приеме гражданство на Княжество България, тъй като не се е чувствал българин, нито е припознал в българската кауза, която, според него „се смята за завършена, само ако заграби Македония в своите граници, дори не толкова географски, колкото етнически, езиково и исторически“, съобщава БГНЕС.