"Руската война срещу Украйна хвърля сянка над цяла Европа, но особено мрачна е тази сянка над Западните Балкани, където допреди 20 и няколко години се водиха югославските войни, които наистина смятахме за последните на Стария континент. Шестте държави от региона, които още не са пълноправна част от Обединена Европа, са единни в желанието си да влязат в Европейския съюз. Русия обаче успя да ги раздели. Албания, Косово и Република Северна Македония следват линията на Запада спрямо Москва с надеждата да им се отвори по-широка писта към еврочленство. Сърбия обаче, както и Босна и Херцеговина и Черна гора, където има силни сръбски общности, се въздържат от налагане на санкции срещу Русия. В доста трудно положение са сърбите - те са политически обвързани и енергийно зависими от руснаците, в същото време от тях се очаква да подкрепят Евросъюза, ако наистина ще се присъединяват към него" коментира пред БНР Енгелуше Морина от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика.

"Този въпрос всъщност тегне над сръбските власти вече от няколко години. Отдавна се вижда, че опитите им да седят едновременно на два стола са проблематични - хем да се стремиш към членство в Европейския съюз, хем да си близък с Кремъл - политически най-вече, но и чрез газовата сделка и купуването на оръжейни системи. Според мен наистина е време вече Сърбия да направи своя избор. Но същевременно съм малко скептична, че това ще стане. Заради реакциите там на войната в Украйна. Има доста силен крайно десен елемент сред сръбския електорат. Опозиционните партии, които го представляват, успяха да организират големи демонстрации, и то няколко пъти вече. Това прави доста трудно за Вучич - президента - да предприеме каквито и да било значими стъпки към отдръпване от Кремъл и синхронизиране на външната му политика с тази на Европа и на НАТО. Възможно е да станем свидетели на леки движения в тази посока след изборите. Но не и на скоростен процес", казва експертът.

"Европейският съюз се опитва да бъде близо до настоящия политически елит в Белград, за да не се хвърлят те в обятията на Кремъл. Но очевидно няма резултати. Напоследък и Съединените щати клонят към такъв подход - високопоставени техни представители например похвалиха публично вота на Сърбия в ООН. И само предизвикаха раздразнение сред много сърби. Има, разбира се, логика в това да се мисли, че така Сърбия може да бъде привлечена към пълна интеграция в Евросъюза, вместо да гледа в другата посока. Възможно е да бъде постигнат успех, но досега тази политика е доказано безплодна%, смята Морина.