„Българското правителство заслужава критика по въпроса за Република Северна Македония“, заяви пред комисията по външните работи на Камарата на представителите на американския Конгрес Януш Бугайски от Вашингтонския институт за изследвания и анализи Jamestowm Foundation. 

„Години наред Вашингтон смяташе България за стабилизиращия фактор в региона. Тя първа прие Македония като независима държава и досега не беше преигравала с въпросите за езика и историята. А сега изведнъж, на ръба на преговорите за еврочленство на Северна Македония, правителството реши да съживи този спор. Трагично е. Това хвърля в много неизгодна позиция България в очите на Вашингтон. Както и в очите на Европейския съюз. И то в момент, когато страната страда от пандемията, продължава да е една от най-бедните Европа, а и все така е обект на опити за влияние от Русия. България се постави в много трудна ситуация“. 

По думите на Бугайски „Кремъл е безкрайно доволен“ от ситуацията.

„Опитвам се да обърна внимание на това, че България може би е обект на по-голямо руско финансово проникване, корумпиращо влияние и политически връзки от която и да било друга страна в региона. Да не забравяме, че България беше най-близкият съюзник на Съветския съюз. А Югославия, включително републиката ѝ Македония, остана извън съветския блок след разрива между Тито и Сталин. Бих казал, че македонците, колкото и да е парадоксално, са развили по-голям имунитет от руско влияние, отколкото България“, коментира той. 

„Балканите са слабото място, което тепърва ще бъде използвано от външни сили за оказване на натиск върху Европейския съюз", отбеляза той:

„Вашингтон трябва да обърне повече внимание и на съседните на западнобалканските държави, които биха могли да им окажат негативно влияние. Особено България, Унгария и Хърватия. Например блокадата на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз мобилизира проруското лоби в България и отслабва сигурността на Балканите“. 

Според Бугайски новоизбраният американски президент Джо Байдън ще има по-големи външнополитически приоритети, както и вътрешнополитически, но ще бъде отделено повече внимание на този регион: 

„Защото при администрацията на Тръмп беше по-скоро спорадично, а и както видяхме от срещата в Белия дом с лидерите на Косово и на Сърбия, балканската политика нерядко беше по-скоро пиар упражнение. Отношението на Байдън ще е по-последователно. Не забравяйте, че той има голям опит на Балканите - още от началото на 90-те години по време на войните в бивша Югославия. Той разбира проблемите там по-добре от всички президенти от последните десетилетия. И за това смятам, че ще положи усилия за решаване на спорните въпроси в региона или поне за предотвратяване на още по-голяма дестабилизация“.

Януш Бугайски подчерта, че „нищо не е лесно на Балканите“. 

„Приоритет номер едно е възстановяването на близкото сътрудничество с Европейския съюз. Не само в отношенията Съединени щати - Европейски съюз, но и по отношение на външната политика и политиката спрямо този регион. През годините сме били свидетели, когато Америка и Европа са заедно как е по-вероятно проблемите да бъдат решавани, отколкото когато действаме поотделно. Освен това вече стигнахме до момент, в който не можем да си позволим преговорите между Сърбия и Косово например и безизходното политическо положение в Босна да продължават вечно. Пандемията и икономическите поражения, които тя нанася, са много по-сериозни проблеми. Затова въпроси като независимост и международно признание трябва да бъдат решени възможно по-скоро“, смята Бугайски.

На въпрос как биха могли Съединените щати да помогнат за решаването на спора между Сърбия и Косово, Бугайски отговори: 

„Ако не беше пандемията, най-вероятно в Косово щяха да проведат извънредни избори. Различни политически партии там искат да управляват, но позициите на всички тях за независимостта и взаимното признаване със Сърбия са едни и същи. В Сърбия, както казахте, има политически монопол и тя е много по-малко демокрация, отколкото Косово. Там има еднолично управление, повече контрол върху медиите, повече натиск върху гражданското общество, повече руско влияние. Съгласен съм с вас, че борбата ще е трудна. Но би била и невъзможна без Америка. Трябва икономическата нормализация да бъде съпътствана и от политически мерки. Сърбия не бива да бъде карана да признае Косово незабавно. Но тя трябва да спре да пречи на Косово да бъде признато от други държави и да членува в международни организации. Сърбия може да направи много положителни стъпки без официално признаване на косовската независимост и мисля, че за това ще работи Байдън“.

Според него Босна има нужда от конституция. 

„Към момента държавата функционира съгласно Дейтънското споразумение, което не е предвидено да действа като съвместим с европейските критерии основен закон, който да приравни Босна към държавите от Европейския съюз. Целта на Дейтън беше само да спре войната. Трябва да бъде създадена конституция, с която да се намали, а защо не и да се елиминира, политическата доминация на отделните етнически компоненти. А също и на кантоналните власти в Мюсюлманско-хърватската федерация, които също подхранват етническото разделение... Властите на локално ниво трябва да са по-силни. Повече държавно финансиране трябва за тях. А централното правителство трябва да е функционално, съставено от представители на всички етнически групи и гарантиращо правата на всички граждани, а не само колективните права на етническите групи. Така ще е по-вероятно Босна да покрие европейските критерии и да започне реален процес на присъединяване към Европейския съюз“.