Сръбската православна църква, най-верният съюзник на модерния сръбски шовинизъм на Балканите, започна чествания по случай 700-годишнината от смъртта на крал Стефан II Милутин /1282- 29 октомври 1321 г./ в РС Македония, но без да бъдат поканени местни учени, съобщи БГНЕС.

В 8-минутно си видеообръщение сръбският патриарх Порфирий прославя делата на крал Стефан II Милутин без да спомене нито веднъж Македония. На форума, който се провежда на територията на РСМ, не беше поканен нито един македонски учен или представител на местната църква. В същото време сръбският патриарх говори надълго и нашироко за завоеванията на този средновековен сръбски владетел, превзел значителни части от днешна Северна Македония и Албания.

През последните години ролята на Сръбската православна църква в дипломацията на Белград нарасна многократно. Много западни анализатори и балкански политици, включително президентът на Черна гора Мило Джуканович, на няколко пъти публично алармираха за нейната политика в подкрепа на сръбските аспирации към съседните страни.

СПЦ играе важна роля в така наречения проект „Сръбски свят“, с който Белград и наследниците на югославския диктатор Милошевич – президентът Александър Вучич и Ивица Дачич – искат да възстановят влиянието си в съседните страни. На най-голяма духовна агресия са подложени Черна гора и РСМ.

При крал Стефан II Милутин започва възхода на сръбската средновековна държава преди всичко за сметка на Второто българско царство, което през втората половина на XIII спасява Балканите и европейската цивилизация от татарските пълчища. България е силно отслабена и това създава благоприятна възможност за Милутин, който успява да нахлуе дълбоко в българските земи в днешна Македония, установявайки границата по линията Охрид-Прилеп-Щип. С неговото управление се поставя и трайната традиция сръбските кралици да са български принцеси. Той се прочува със строителството на красиви църкви и манастири, заради което получава и името „Свети Крал“. Тленните останки на Стефан Милутин се намират в центъра на София в църквата „Света Неделя“. Този факт в края на XIX и първата половина на XX век се използва от Сърбия, за да предяви териториални претенции към България и нейната столица.