Темата за миграцията в момента е в центъра на вниманието – не само заради решението на ЕС да промени процедурите за мигрантите, но и във връзка с по-строгата миграционна политика, която смятат да провеждат редица страни в Европа, пише в коментар за "Дойче веле" Андреас Нол.

Френският модел

След тежки преговори с опозицията управляващите във Франция прокараха в Националното събрание нов и по-строг имиграционен закон с гласовете на крайнодесния Национален съюз. Шефката на фракцията на Националния съюз Марин льо Пен видя в това „идеологическа победа“ и не без злорадство заяви: „Депутатите на Макрон вече не могат да ни упрекват, че искаме предимства за французите – сега те самите взеха такова решение“.

Президентът Макрон защити курса на правителството. „Законът не предава нашите ценности“, заяви Макрон, който бе преизбран през 2022 година с обещанието да спре подема на крайнодесните. За да се предотврати обаче идването на власт на Националния съюз, „трябва да се заемем с проблемите, които подхранват тяхното укрепване“.

Франция затяга достъпа до социални помощи за някои чужденци и определя по-дълги периоди на изчакване за правото на социални помощи. Лидерът на германската опозиция Фридрих Мерц също залага на по-строго миграционно законодателство, особено след силно увеличаващото се влияние на даснопопулистката "Алтернатива за Германия". Християндемократическият съюз (ХДС) вече има подготвено и съответно решение на ръководство, което следва сходна логика. 

Европа гледа надясно

По-строгата миграционна политика е важна тема в много европейски държави. Британският премиер Риши Сунак в момента е под особено голям натиск от страна на своята партия, тъй като въпреки Брекзит миграцията към Острова не намаля.

Но докато в много столици все още се разработват политически концепции, северните държави вече затегнаха законодателството си. В Дания социалдемократическата министър-председателка Мете Фредериксен провежда рестриктивен миграционен курс от идването си на власт през 2015 година. Събирането на разделени семейства бе затруднено, а кандидатите за убежище получават предимно помощи в натура, вместо пари. Съществува и така нареченият „Закон за гетата“, който предвижда, че в определена градска част не бива да живеят повече от 30 процента „незападни чужденци“.

На последните избори дяснопопулистката Датска народна партия, която през 2015 година получи 21% от гласовете, взе само 2,6 на сто. Швеция и Финландия също затегнаха миграционната си политика, след като десните популисти във Финландия станаха част от правителството, а в Швеция го толерират.

Въпросът за ценностите

Френският изследовател на популизма Доминик Рейне дава за пример и Нидерландия, където десният популист Герт Вилдерс през ноември изненадващо спечели парламентарните избори. Както посочва Рейне: „Избирателите в Европа от четвъртък век насам искат все същото – миграционна политика,  която се основава на избора и интеграцията. И на екстрадирането на онези, които нарушават ценностите на свободата, равенството и толерантността“.

Много журналисти, политици и анализатори така и не разпознаха или пък не приеха на сериозно това развитие сред населението, отбелязва Рейне. Той уточнява, че тук става дума за въпроси, свързани със стил и начин на живот, манталитет, привички, мислене и житейски настройки. „Тоест – за всички онези елементи, които определят дадена култура и създават на хората чувство за принадлежност – в случая към европейската култура.“

Бариера срещу крайнодесните?

В политическата надпревара с крайнодесните, центристките партии в Германия и Франция следват сходни стратегии. Германският отпор срещу „Алтернатива за Германия“ съответства на отношението към Националния съюз във Франция. И щом някой кандидат на тази партия стигне до балотаж, всички останали партии се обединяват срещу него. Въпросът е дали тази бариера не започва леко да се вдига.