И двете земетресения бяха по-силни от всички, регистрирани досега в Източноанадолския разлом - дори след справка с исторически данни отпреди хиляда години.

Земетресенията с магнитуд 7,8 и 7,6 в южната част на Турция миналия понеделник рано сутринта удариха привидно без предупреждение - и все пак геолозите от години знаят за потенциала за смъртоносни трусове в този регион.

Земетресенията в активни разломи са неизбежни, но нередовни. Източноанадолският разлом, който се раздвижи е разположен между два тектонични блока, които се придвижват с около 10 милиметра един спрямо друг всяка година и това е така от милиони години. Този неумолим процес, задвижван от тектониката на плочите, разтяга земната кора около всеки блокиран разлом с по малко всяка година. В крайна сметка напрежението върху разлома става твърде голямо, за да устои, и той се срива. В 4:17 ч. сутринта на 6 февруари започва разлом на около 30 км. северозападно от град Газиантеп. Този разлом стартира верижна реакция, която премина през повече от 200 км. от разломната линия и в крайна сметка предизвика земетресение с магнитуд 7,8.

Незабавно други разломи в района започнаха да се приспособяват към тази деформация, предизвиквайки други земетресения - вторични трусове. Тези вторични трусове обикновено са с умерена сила, докато около девет часа след първото земетресение не настъпи нов срив на около 100 км. северно от първия епицентър. Това събитие стартира нова верижна реакция по разлома Сюргю, която прерастна в земетресение с магнитуд 7,6.

Условия, които утежняват последиците от бедствието

И двете земетресения са по-силни от всички регистрирани досега в Източноанадолския разлом, дори и при наличието на исторически данни отпреди хиляда години. Това не е необичайна ситуация: Разломите са непредсказуеми и бавни. Не е необичайно да има интервали от стотици или дори хиляди години между земетресенията с най-голям магнитуд по разломите навсякъде по света. Известните досега земетресения в този регион са достигнали приблизителни магнитуди от 7,0-7,4, например през 1893 г., 1872 г., 1822 г. и 1626 г. Тъй като всички разкъсвания на земетресенията са били доста плитки, в околните райони са се получили много силни земни трусове.

Опустошенията са шокиращи. Последните трусове станаха през най-студената част на годината, в ранните сутрешни часове. Милиони хора са спели спокойно в леглата си. Когато трусовете удариха, тези, които успяха да избягат от домовете си, се оказаха неподготвени за хапещия студ и снега. Други, блокирани в срутените сгради, бяха изложени на стихиите по същия начин и имаха още по-кратък срок за оцеляване от обикновено. Снегът и мразовитите условия затрудниха спасителните дейности. Студът принуди някои от хората да се върнат в повредените сгради, което увеличи опасността за живота им при последвалите вторични трусове.

Площта, засегната от едно силно земетресение, е огромна; две земетресения удвояват проблема. Комбинацията от голяма зона на поражения и широко разпространено прекъсване на пътищата поради разломи и свлачища значително затруднява идването на помощ. Опитът показва, че много райони може да не получат външна помощ за известно време. Отново лошото време задълбочава този проблем.

Важно е да се отбележи, че макар самите земетресения да са природни бедствия, разрушенията са отчасти причинени от човека. Ужасяващите кадри на рушащи се сгради показват риска от неадекватно строителство в земетръсен регион. В световен мащаб многоетажните сгради от бетонни плочи с недостатъчна арматура се оказват изключително опасни. Въпреки че в Турция съществуват съвременни строителни норми, много от конструкциите са отпреди тяхното съществуване. Модернизацията на съществуващите сгради е скъпа и трудна, но без нея много милиони хора ще останат изложени на риск. Освен това има доказателства, че много от по-новите сгради не са отговаряли на строителните стандарти - някои от тези сгради се срутиха до основи. Прилагането на съществуващите сеизмични строителни норми и справянето с опасността, която представляват по-старите сгради, ще бъде от решаващо значение занапред. Тези земетресения показват как строителните амнистии могат да изглеждат практични в краткосрочен план, но са опасни в дългосрочен, тъй като забавят единственото реално решение пред опасността от земетресения.

Какви поуки можем да извлечем от земетресението в Турция и Сирия?

Тази трагедия е ярко напомняне за сеизмичната опасност, която съществува в много части на Турция и околните региони. По време на дългите, спокойни периоди между трусовете е лесно да забравим, че Земята може да се раздвижи по всяко време. Дори и сега в южната част на Турция продължават да се наблюдават спорадични вторични трусове. Съществува опасност от нови земетресения както в засегнатия регион, така и в граничещите с него разломи, много от които са били подложени на натиск от тези размествания на земната кора. При това събитие вече е наблюдавано активиране на земетресения, но потенциално ново бедствие може да се случи след много по-дълъг интервал от време. Такава поредица от събития е наблюдавана в Северна Турция по Северноанадолския разлом. Започвайки от 1939 г., задействането на напрежението е довело до серия от десет допълнителни силни земетресения, чиято кулминация е земетресението с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер през 1999 г.

Освен това срутванията на сгради, които наблюдавахме при земетресенията сега подчертават, че обичайните съвети за действия на гражданите при земетресения, които предполагат, че сградите няма да се срутят, може да не са подходящи за райони, в които те се срутват. Подробните проучвания и анализи на срутванията след неотдавнашните трагични събития следва да се използват за разработване на ясни планове за реакция. След това тези планове следва да бъдат широко разпространени и практикувани на всички нива на управление и сред обществеността, така че всеки да има ясна представа какво трябва да прави, когато усети трус. Системите за ранно предупреждение за земетресения (СРПЗ) може да са в състояние да предупреждават хората, които са по-далеч от сеизмичния източник, но все още са в зоната на уязвимост, достатъчно бързо, за да могат те да предприемат действия.

Земетресенията са неизбежни, но щетите и смъртните случаи, които те причиняват, могат да бъдат сведени до минимум. Първият приоритет в момента трябва да бъде предоставянето на помощ на засегнатите от смъртоносните събития миналия понеделник. Вторият приоритет трябва да бъде да се погледне отвъд - какво може да се направи преди следващ трус, който може да се случи след сто години или още утре./БГНЕС

----------------------------------------------------------------------------

Д-р. Джудит Хюбърт*, Анадолска агенция

*Джудит Хюбърт е гостуващ доцент преподавател в катедрата по науки за Земята и атмосферата в университета "Корнел" в САЩ