„Българите в Цариброд нямат никаква полза от това българските и сръбските политици да си заявяват своята дружба в нашия град. По-добре да не идват, а ако идват – да имат конкретни предложения за инвестиции“, заяви пред БГНЕС писателят и публицист от Цариброд Зденка Тодорова.

Положението на българите в Западните покрайнини днес остава непроменено от началото на 90-те години на миналия век, когато въпросът за техните граждански права беше поставен за пръв път. Това констатират авторите на Третия том с доклади и документи „Съдбата на българите в Западните покрайнини“.

„Сърбия провежда последователна политика нищо да не се прави за българите. Образователни и понякога икономически въпроси се поставят на масата на преговорите между София и Белград, но остават с впечатлението, че те се поставят само, за да се отбие номера“, с горчивина отбеляза тя.

Ако картината беше друга, тогава можехме 30 години по-късно да се похвалим с някакъв напредък, посочи Тодорова.

„Нищо не сме извоювали. Сърбите имат силна дипломация да обещават, но не изпълняват нищо. За съжаление, днес не сме решили нито един въпрос, включително и за името на Цариброд“, каза тя.

Един от големите проблеми на Западните покрайнини е тяхното трайно обезлюдяване. „Ние говорим за образование на български език, а няма да имаме ученици. Тази година в Босилеград са се записали общо 30 ученика, а по мое време само в един клас имаше толкова деца“, даде пример Зденка Тодорова.

Тя е много критична към идеята сръбската страна да предлага на българчетата да учат от преведени сръбски учебници, където отново ще бъде застъпена сръбската гледна точка.

„Проблемът не е с българската идентичност, всички знаем, че сме българи. Районите с българи се обезлюдяват. Лека-полека хората търсят поминък към България и все по-малко към вътрешността на Сърбия. Фактът е следният: българското национално малцинство изчезва, то не загива, като една част от него е асимилирана. За това вина имат и българските политици, не само сегашните, но всички от 1919 г. до днес с изключение на периода 1941-1944“, каза Зденка Тодорова.

Тя е категорична, че въпросът за правата на българското национално малцинство в Сърбия трябва да се превърне в държавна кауза. Според нея спазването на правата на българите трябва да бъде включено като условие в преговорите на Белград с ЕС.

Зденка Тодорова предупреди, че независимо кой е на власт в Сърбия – Александър Вучич, демократа Зоран Джинджич или Воислав Кощуница, политиката на Белград е последователно антибългарска и се свежда до: асимилирай и обезлюди. „За съжаление, не виждаме същото в България. Сърбите се възползват от така наречената политика на нищонеправене от страна на София и продължават да обезлюдяват Западните покрайнини“.

Българската православна църква също е абдикирала спрямо българите в Цариброд и Босилеград, дори повече, отколкото външната ни политика, подчерта Зденка Тодорова.

„Преди доста години известният български историк проф. Георги Бакалов ми каза: Водете сметка вашият въпрос да не се превърне в исторически, а политиците натам ви тикат. Когато нашият въпрос се превърне в исторически, тогава няма да бъде интересен“, посочи тя.

Според нея България не е направила достатъчно, за да облекчи положението на своите сънародници в Западните покрайнини по време на пандемията от коронавирус.

„Костадин Ангелов беше най-безчувственият министър на здравеопазването, който познавам. Писахме писма България да има отношение към всички българи, а не само към тези, които идват като сезонни работници. Границата за нас беше прекъсната. С подобно отношение София показва наистина колко се интересува от съдбата на българите в Западните покрайнини“, отбеляза Тодорова.