Милен Максимов, Берлин

За откриването на традиционното изложение „Зелена седмица“ из центъра на Берлин днес се точат многохилядни протестни шествия и демонстрации.
Бучене на трактори, гърмящи барабани и квичащи зурни, истерични скандирания на екологични активисти, гигантски картонени модели на умрели пчели и измъчени в оборите майки-свинки, на топящи се глетчери и на злоупотребени в лабораторни експерименти животни. 

Гръмогласни искания и плакати 

да се обърне внимание на благото на селскостопанските животни, на насекомите, таралежите и къртиците, да се „спаси климата“ и да се осигури биологично чиста храна на планетата...

И нула цяло и нула стотни интерес към бушуващата на по-малко от хиляда километра самозащитна война на украинския народ!
Да се спасяват животните и климата е разбира се благородно и необходимо, по това спор няма!
Но защо 

възмущението от геноцидалната война на Русия е тъй маргинално

 тук? Защо дори и една хилядна от хората на днешните екологични протести не се събира пред съветското (пардон, руското) посолство на булевард „Унтер ден Линден“ в Берлин, за да изкаже възмущението си от военните престъпления на кремълската бандитска клика?

Какво се случи с младежта на Германия, че проявява така избирателно липса на емпатия, игнорира кърваво, масово, несправедливо насилие, че се бои от глобални рискове в бъдещето, а дори елементарното й чувство за самосъхранение днес е глухо за тропащо вече почти на собствената порта зло...?!