Заключението е направено на базата на а извършени от подкомисията проверки в 7 областни центрове (Благоевград, Кюстендил, Перник, Враца, Видин, Монтана и София - СДВР, СГП, СРП, ОП, ОК), като обект на внимание са били  Окръжните съдилища, прокуратурите, Областните Дирекции на МВР, както и териториалните структури на ГД „БОП", Държавна агенция „Национална сигурност" и Районните управления на полицията.

В хода на извършените проверки депутатите са забелязали редица пропуски и слабости, особено при мотивиране на исканията от органите, които имат право да използват специални разузнавателни средства.

"Констатира се порочна практика от страна на тези органи да мотивират исканията си с бланкетно посочване на законови основания, без достатъчно факти, което води до невъзможност за осъществяване на контрол от страна на съда, съгласно чл. 15 от ЗСРС", информира Димитър Лазаров от ГЕРБ, който е и член на Подкомисията.

Продължава тенденцията за прилагането на т.н. „АКАУНТ", като техника за отвеждането на способа (подслушване), чиято правна регламентация продължава да бъде непълно уредена на законово равнище. Тази практика създава сериозни предпоставки за нарушаване на правата и свободите на гражданите, тъй като не съществува процедура, предоставяща гаранции за правомерност на събраната информация, нейното съхраняване и унищожаване, констатират депутатите.

От гледна точка на Подкомисията сериозно се възпрепятства възможността за упражняване на контрол.  Установено е неспазване на сроковете на разпоредено унищожаване на придобити чрез СРС данни и информация, като не винаги се подава обратна информация до съда, дал разрешението за прилагане на СРС.

Липсата на единни регистри в системата на съдебната власт затруднява отчетността на процедурите и контрола на дейността.

Това особено ясно проличава и в предоставените данни, послужили за анализа и подготовката на този доклад.

Обобщените данни от направената проверка показват, че са необходими  законодателни промени в режима за използване на СРС, като се отчитат нереализираните препоръки в годишните доклади за 2009г. и 2010г., а именно промяна в разрешителния режим, като се предвиди отделен (нов) ред за използване на СРС в случаите на национална сигурност, както и въвеждането на мотивиран съдебен акт при произнасяне по искане за използване на СРС, препоръчват още депутатите.

Те искат и усъвършенстване на реда по съхранението и предоставянето на информацията от СРС, в посока ограничаване на броя на лицата, имащи достъп до такава информация и задължителното отразяване на материален носител на получилите достъп до тази информация.

Необходимо е и подробно законодателно регламентиране на използването на т.н. „Акаунт" и електроните носители, както и стесняване на кръга на органи и лица, които да имат право да бъдат заявители.