19 Ноември, 2026

Зад кулисите на американския мир: Капанът, който готвят Путин и Лукашенко за президента Зеленски

Лидерите на Русия и Беларус, снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако настоящият „прозорец на възможностите“ отмине, това ще затвърди статута на беларуския лидер на "супер токсичен"

Игор Тишкевич, Униан

Постоянният представител на Украйна в ООН Андрей Мелник заяви, че украинският президент Володимир Зеленски е готов да се срещне с руския диктатор Владимир Путин „навсякъде“, освен в Москва. Това беше опит да се противопоставят твърденията на руската делегация за „актуална покана към Москва“. И скоро ще чуем предложението на мустакатите беларуси, че са  "готови да приемат“. В този момент Путин може да направи дългоочакваното предложение: „Ако не Москва, то Минск“. За него това е демонстрация, че украинска делегация, водена от своя лидер, ще дойде в страна, която през последните години стана колосално зависима от Русия. 

Въпросът е какво ще кажем за Лукашенко? Той ще настоява, ще убеждава и ще изисква (ако е възможно) да се случи този формат възможно най-настоятелно. За него това е въпрос на политическо оцеляване и способност да се проведе преходът в спокойна обстановка. Един вид аналог на Минските споразумения, не по съдържание, а по политически последици.

Въпросът е: „Ще проработи ли?“ И тук можем да говорим за новите инициативи на Минск. В края на краищата, едва ли ще се повтори опитът от 2015 г. Но има възможност да се играе, но  малко по-различна игра.

Първо, да се максимизират ползите от започнатия преговорен процес  с посредничеството на  Съединените щати. Тоест, да се наслагва диалогът между Вашингтон и Минск върху идеята на Вашингтон за замразяване на войната в Украйна, с което ще бъде направено още една услуга на Тръмп, особено ако Путин няма възражения за това. 

Второ, ако преговорите се водят по американски модел, нека си припомним 28-те точки, написани от Дмитриев и Уитков (които по-късно се превърнаха в 20 точки). Те включват американско управление на някои замразени руски активи, които ще бъдат използвани за възстановяване на Украйна. И ако не говорим за пряк контрол, а по-скоро за нещо като „международен контрол“, може да се стигне до Съвета за мир, който Тръмп създаде преди няколко месеца. А това е възможност за Лукашенко, макар и да е страничен играч, да заобиколи въпроса за отговорността за агресията и да се върне в полето на Украйна. 

Трето, постепенно освобождаване на Беларус от санкциите (европейските) и завръщане на европейския пазар. Същата ситуация –  на „посредник“, а защо не и на "необходим посредник“. Има начин Минск да си присвои подобна функция, може би не веднага, а постепенно.

Четвърто - макар и парадоксално, съществува и китайският фактор. Пекин е отегчен от това, че Лукашенко се изолира от Запад. Перспективата за решение на кризата в обозримо бъдеще ще се превърне във фактор, способен да подобри китайско-беларуските отношения. За Лукашенко това ще означава, че Китай отново ще се фокусира върху Беларус по смислен начин, отделно от Русия. Което отново повдига въпроси за стабилизиране на Беларус. Затова Лукашенко скоро ще започне често и с възторг да цитира представителя на Украйна в ООН. И ще повдигне този въпрос пред Путин. 

За Москва, повтарям, това е приемливо. Но без политическите последици, които биха могли да разширят пространството за маневриране на официален Минск. Следователно Путин няма да се съгласи веднага, защото едва ли ще пропусне възможността да притисне Украйна до стената с предложение за среща в най-неудобния за Киев момент.

Има още един момент: всичко това е „прозорец на възможностите“ в рамките на американския план, който приключва през зимата. Освен, разбира се, ако няма споразумение относно принципите на замразяването на конфликта (което е малко вероятно).

Възможно е по-нататъшно преформатиране на рамката за преговори, в които да участват нови медиатори. Задачата на Минск ще стане по-сложна: той ще трябва да работи както с Вашингтон, така и с Пекин, като същевременно избягва прекомерно да дразни Европа. Подобен сценарий (още през пролетта или лятото) крие рискове за Москва по отношение на запазване на позициите на Беларус. Следователно, ако настоящият „прозорец на възможностите“ отмине, преди да се отвори нов, би трябвало да очакваме Русия активно да се опита да въвлече Лукашенко в поредното му приключение. И така в крайна сметка ще затвърди статута му на „супер токсичен“. При това без никакъв начин бързо да се пречисти в очите на света. Следователно февруари и март ще бъдат изключително неприятни месеци за Лукашенко.

Превод: Faktor.bg

Сподели:
Гласност и безгласност

Гласност и безгласност

Имаме си еднооки водачи на ослепена армия. Гледката е трагична, но величествена...

България е в БЕДА, по-страшна от тази през 1995-1996

България е в БЕДА, по-страшна от тази през 1995-1996

На власт дойдоха недопустимо некомпетентни и непоносимо неможещи политици..., които могат да ограбят нашата държава, нашето общество, нашето бъдеще

 Преди 37 години Тодор Живков подава оставка - КГБ и Кремъл знаят, но не и българското общество

Преди 37 години Тодор Живков подава оставка - КГБ и Кремъл знаят, но не и българското общество

Той се оттегля под съветски натиск, за ставащото знаят официалният представител на КГБ Владилен Фьодоров и съветският посланик Виктор Шарапов

Коментари (0)