На днешния ден през далечната 1867 година е роден джентълменът на българската политика и дългогодишен лидер на Демократическата партия Александър Малинов.

Родом от днешна Украйна безарабският българин избира родината на дедите си, за да й служи до края на живота си.

Останал в историята като надарен, достолепен и мъдър човек, дълги години той внася европейски дух в дивата политическа джунгла на следосвобожденска България.

В политическата си кариера Малинов е преживял всичко – от светлия миг на обявяването на българската независимост през 1908 година, когато оглавява за пръв път правителството, до несправедливия си престой в затвора през 1922-1923 г.

Зад решетките, по ирония на съдбата, го праща без съд и присъда, а само със заповед земеделският лидер Александър Стамболийски, по това време е министър-председател. Това става само няколко години, след като лично Малинов го спасява в политически процес срещу монарха Фердинанд. Царят потърсил съдебна защита, защото земеделецът го заплашил, че ще загуби трона си, ако подкрепя Германия. Блестящият адвокат Малинов, обаче, доказал, че процесът е несправедлив. Вместо благодарност, през 1922 г. юристът бил вкаран в затвора от бившия си клиент заедно с още 12 бивши министри. „Вината“ на Малинов е, че се обявил за опозиция на самозабравилия се Стамболий­ски и отказвал да подкрепя репресиите срещу политическите противници на режима.

Джентълменът на българската политика издъхва по време на предизборно събрание в София през 1938 година. Така отдава и последните си мигове на политиката и любимата си Демократическа партия.