На днешния ден през 1997 година угасва пламъчето на поета Александър Геров. Българската критика го нарича "оголено сетиво..., открито за цялата вселена".
Роден в София през 1919, Александър Геров завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944, за което е арестуван.
Своя усет към словото открива като съвсем малък, когато за първи път публикува проза в един сливенски вестник. Едва 11- годишен започва да сътрудничи на детски и ученически издания. Автор е на много произведения за деца. Пише и любовни стихотворения, които посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта й.
Поезията, която създава Александър Геров, е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Както казват познавачите на му “нямаме друг поет с подобна неерудитска философска дълбочина, с подобно небългарско усещане за смъртта, с подобно необичайно докосване до и отвъд битието едновременно във всекидневните и във вселенските му измерения. “
Публична тайна е и това, че Александър Геров е един от българските поети, смятани за луди. Повод за подобни внушения е прословутата случка, когато един ден излязъл от къщи чисто гол и се качил в колата си. След зрелищно преследване по софийските улици, успели да го заловят. Поетът бил транспортиран до лудницата на 4 – ти километър, където прекарал известно време. Това предизвикало истински смут сред фалшивия културен комунистически елит у нас.
Освен това самият Геров признава в интервюта, че е правил няколко опита за самоубийство, което също е било твърде притеснително за близките му и хората от неговото обкръжение. Но в тази своя "лудост" поетът до края на живота изповядва своето верую - "към Космоса голям моят дух се носи".
ИЗПОВЕД
Аз вече навикнах да се маскирам без маска
и когато ми се плаче, мога даже да се усмихвам.
Аз се научих да бъда подлец и измамник
и по улиците да минавам кротко и тихо.
Мойте приятели сега са все пропаднали хора -
пият вино и пушат, и живеят с краката нагоре.
Мойта приятелка е мършава проститутка
с ужасен смях и змийски студена кожа.
А аз бях някога симпатично малко момче.
Не вярвате ли? Ще ви покажа снимки.
Едно малко момче с любопитни очи
и с червена фуражка върху косите си.
Но за всичко сега нима аз съм виновен?
Аз съм още добър, а живота е хубав и силен.
Здравей,, живот! Някоя засада нова?
Още от България
Вили Лилков: Zлото може да бъде преборено само с общ фронт срещу Радев, без предварителни условия
"Слушайте и помнете! Нито една партия или коалиция не може сама да се пребори с това Zло, което си причинихме всички, нито една партия или коалиция не може да спечели президентските избори и да спре опасния завой, който започват Румен Радев и болшевиките около него"
Анна Бодакова: Не сме гласували за по-малко Сарафов
От „Демократична България“ предлагат срокът за дисциплинарни производства да бъде увеличен на две години, а магистрати с висящи дисциплинарни процедури да не могат да избегнат санкции чрез подаване на оставка
Калина Андролова: Чакаме да видим какво Румен Радев ще каже на Урсула
"Дали, че ще подкрепяме Киев до последна капка кръв или че няма да покрепяме Киев оттук нататък с нищо и никога!", пише тя