На днешния ден през 1997 година угасва пламъчето на поета Александър Геров. Българската критика го нарича "оголено сетиво..., открито за цялата вселена".

Роден в София през 1919, Александър Геров завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944, за което е арестуван.

Своя усет към словото открива като съвсем малък, когато за първи път публикува проза в един сливенски вестник. Едва 11- годишен започва да сътрудничи на детски и ученически издания. Автор е на много произведения за деца. Пише и любовни стихотворения, които посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта й.

Поезията, която създава Александър Геров, е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Както казват познавачите на му “нямаме друг поет с подобна неерудитска философска дълбочина, с подобно небългарско усещане за смъртта, с подобно необичайно докосване до и отвъд битието едновременно във всекидневните и във вселенските му измерения. “

Публична тайна е и това, че Александър Геров е един от българските поети, смятани за луди. Повод за подобни внушения е прословутата случка, когато един ден излязъл от къщи чисто гол и се качил в колата си. След зрелищно преследване по софийските улици, успели да го заловят. Поетът бил транспортиран до лудницата на 4 – ти километър, където прекарал известно време. Това предизвикало истински смут сред фалшивия културен комунистически елит у нас.

Освен това самият Геров признава в интервюта, че е правил няколко опита за самоубийство, което също е било твърде притеснително за близките му и хората от неговото обкръжение. Но в тази своя "лудост" поетът до края на живота изповядва своето верую - "към Космоса голям моят дух се носи".

ИЗПОВЕД

Аз вече навикнах да се маскирам без маска

и когато ми се плаче, мога даже да се усмихвам.

Аз се научих да бъда подлец и измамник

и по улиците да минавам кротко и тихо.

Мойте приятели сега са все пропаднали хора -

пият вино и пушат, и живеят с краката нагоре.

Мойта приятелка е мършава проститутка

с ужасен смях и змийски студена кожа.

А аз бях някога симпатично малко момче.

Не вярвате ли? Ще ви покажа снимки.

Едно малко момче с любопитни очи

и с червена фуражка върху косите си.

Но за всичко сега нима аз съм виновен?

Аз съм още добър, а живота е хубав и силен.

Здравей,, живот! Някоя засада нова?