Най-бедната страна на ЕС България, изглежда е предотвратила опасността от банкова криза, но анализатори предупреждават за продължаваща политическа нестабилност, отбелязва АФП в кореспонденция от София.

Съобщения за проблеми в третата и четвъртата най-големи банки в страната – Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна търговска банка (КТБ)

предизвикаха отлив на средства от тях.

В понеделник обаче БНБ заяви, че банковият сектор „функционира нормално“, след като Европейската комисия одобри плановете на правителството да укрепи банковата система с 3,3 млрд. лв. държавна помощ.

Икономисти са на мнение, че рисковете за банковия сектор или за макроикономическата стабилност на България са ограничени.

„Няма хронични проблеми (в банковата система)“, заяви във вторник Георги Ганев, икономист в базирания в София Център за либерални стратегии. По думите му като цяло банковата система „изобщо няма проблем с ликвидността“.

„Засега това изглежда са изолирани събития и има малко признаци за системен стрес в българския финансов сектор“, добавя базираната в Лондон „Кепитъл икономикс“, отбелязвайки, че одобрението от ЕС на помощта „би трябвало да успокои страховете от епидемия“.

В същото време сега вече няма нови опашки от паникьосани вложители пред банките в София.

Горчиви спомени

Опашките пред ПИБ дойдоха след разпространяването на съобщения по интернет и есемеси, в които се твърдеше, че тя е в тежко положение. Дни преди това за ЦКБ се говореше в медиите, че е замесена в даването на лоши кредити.

За българите това извика горчивите спомени за банковата криза от 1996-97 г., когато опасенията за ликвидността предизвикаха банков срив, обявяването на 14 банки в несъстоятелност и хиперинфлация.

Страната избегна фалит чрез наложения от МВФ валутен борд, който защитава местната валута – лева, привързвайки я към еврото при фиксиран разменен курс и задължава Централната банка да обезпечи всички пари в обращение с достатъчно златни и валутни резерви.

Анализаторите смятат, че

сегашната ситуация е различна от кризата през 1997 г.

Банковият сектор в България е „добре капитализиран и ликвиден“, посочва МВФ, в духа на подобни уверения от страна на Европейската комисия и чуждестранни банкови анализатори.

2/3 от 29-те банки в България са чуждестранна собственост, а системата се радва на висока ликвидност от над 26% и на обща капиталова адекватност от над 20%.

„Разликите с 1997 г. са фундаментални. Тогава България беше слаба, имаше много ниски резерви в чуждестранна валута“, каза Николай Василев, бивш министър на икономиката и управляващ партньор в „Експат Кепитъл“ със седалище в София.

Икономисти и политици подчертават ниския държавен дълг в размер на около 18%, както иуспешното пускане в четвъртък на емисия еврооблигации за 1,5 млрд. евро при годишна лихва от малко под 3,1%.

Политическа несигурност

И макар България да може да бъде определена като икономически сигурна, несигурната политическа ситуация ще предизвика напрежение и още по-голям спад на доверието в обществените институции, посочват анализатори.

След само 14 месеца на власт правителството на Пламен Орешарски е на път да подаде оставка в следващите седмици, след като загуби подкрепа в Парламента.

Новите избори най-вероятно ще се проведат на 5 октомври и се очаква да върнат на власт ГЕРБ, свалена през февруари 2013 след протести в цялата страна.

„Кризата на доверие в банковата система на България би трябвало да е овладяна, но политическата несигурност ще продължи“, се посочва и в анализ на „Бе Ен Пе Париба“.

Според „Сосиете женерал“ „силният политически шум преди изборите ще е отчетлив риск“.

„Правителството е смазано от нарастващото обществено недоверие в него и това води до катаклизми“, казва пък икономистът Ганев.