​Антикорупционният закон на Кунева– недоносче, което запазва старите практики

Григор Лилов*

Много шум за нищо - така може да се определи антикорупционният проектозакон на вицепремиерката Кунева.

При прочита на проекта аз просто не видях нищо, което да е стъпка напред. За сметка на това забелязах големи крачки назад и много неясноти. Въпреки тлъстия текст от 70 страници, който е разводнил материята на закона така, че той няма да действа ефективно.

Например терминът "корупционна поведение" въобще не е дефиниран. Т.е. има ли или няма такова поведение ще се определя субективно - от някой чиновник в предвиденото Бюро по превенция на корупцията.

Никъде не са дефинирани и описани условията и пунктовете за прозрачност и прецизна отчетност. За сметка на това пък е преписани изцяло повечето текстове от друг, вече действащ закон - този за 

отнемане на незаконно придобитото имущество

Много важен пропуск е, че според проекта вече ще декларират доходи и имоти не всички 6 852 висши държавни, както беше досега. С други думи под надслова публичност набързо се канят да ампутират поне два крайника на същата тази публичност. Тази е първата ампутация, а втората е особено скандална.

Според нея вече няма да се публикуват и обявяват никакви установени "конфликти на интереси". Такъв текст насърчава именно корупцията и шантажа и реално ми прилича на замаскирано вербуване в схеми - както с досиетата на доносниците, които ги държат в зависимости.

И въобще практически се елиминира каквото и да е публичност с изключение на производствата по отнемане на имущества (там няма как да се скрие - тези случаи стигат задължително и до съда).

В закона няма текстове,с които да се прекъсне една от формите на корупционната схема - например тези катаджии, митничари и т.н., които взимат рушвети, нещичко оставят за себе си и останалото отчисляват "нагоре" (да не говорим за проблема, че ако не си в "хора" бързо-бързо изгаряш от службата си и отиваш на борсата за безработни).

Не е регламентиран и редът за получаване и отчитане на подаръците. това означава, че президентът ни, премиерът ни, председателят на парламента и др. най-висши лица, които по протокол получават такива дарове, ще могат най-спокойно да си ги запазят за себе си.

А върхът на демагогията е, че с приемането на този антикорупционен закон е прието да се

отменят цели три сега действащи закона в тази област

В резюме - едно недоносче се обявява като панацея, а всъщност запазва корупционните практики. Дори не и според поговорката - "пременил се Илия - все в тия", а в далеч по-лоша светлина.

Б.Р. Анализът е публикуван на фейсбук страницата на автора