На днешния ден през далечната 1875 г. апостолите на БРЦК взимат решение за избухване на Старозагорското въстание. Част от национално-освободителните борби на българите от османско иго, то е предвестник на Априлското въстание и Освободителната война.
В Букурещ на заседанието си от 12 август БРЦК преценя, че е настъпил благоприятен момент за общо въстание в България.
Определени са главните апостоли: Никола Обретенов - за района на Русе, Шумен, Варна и Разград; М. Сарафов - в Търновско; Панайот Волов - в Троянско; Ст. Драгнев - в Ловеч; Стефан Стамболов - в Старозагорско; Т. Стоянов и С. Танасов - в Сливенско. Планът предвиждал въстанието да бъде подкрепено с чети отвън, да се подпали Цариград от група, ръководена от Стоян Заимов и Георги Бенковски. Най-изтъкнати дейци на БРЦК – Христо Ботев и Иван Драсов се заели с организирането на самото въстание. Подготовката обаче не останала скрита от погледа на османските власти и те взели бързи мерки за неговото предотвратяване - засилили охраната по р. Дунав, извършили арести в редица краища.
На определената за бунта дата (14 септември 1875) ръководителите на Старозагорския революционен окръг се събрали в къщата на братя Жекови в Стара Загора и решили да изчакат пристигането на въстаниците от околните села и Чирпан и заедно с тях да излязат на Чадър могила, разположена в източната част на града. На 16 септември вместо очакваните 300 въоръжени бойци се явили само 24, а сформираните две малки чети предвождани от Руси Бакърджи и Хр. Шиваров били разбити от турците.
„Като видели, че от старозагорските съзаклятници никой не се явил, Стамболов и хората му решили да излязат колкото са. Клели се, прегръщали и целували се братски и тръгнали.
Щом стъпили на полето, запели бунтовната песен на Стамболова:
Не щеме ний богатство
Не щеме ний пари,
Но искаме свобода.
Човешки правдини!!!…
На Чадаръ-могила, дето се озовали бързо с надежда да заварят безбройна дружина, било – под тъмната септемврийска нощ – пусто, като в горите тилилейски.“, пише в Захари Стоянов.
Опити за надигане срещу поробителя били направени и в Русенско и Шуменско, но безуспешно. Търновският революционен комитет пък решил да отложи своите действия. По тази причина въстанието избухнало само в онези райони, където не било получено известието на търновци, и затова завършило с поражение.
Неуспехът на въстанието предизвикал остра криза в БРЦК. Христо Ботев си подал оставката, а след това комитетът на практика престанал да съществува. Въпреки поражението му обаче Старозагорското въстание изиграло не малка роля за засилване на общия революционен подем сред българския народ.
Още от България
Правителството на Радев страда от носталгия по Варшавския договор, превръща ни в прошляците на НАТО
Кабинетът трябва незабавно да публикува изпратените до Полша и Унгария писма, да каже какво точно е поискало, колко самолета или части възнамерява да придобие, каква е прогнозната обща цена и защо вместо ускорен преход към западна техника продължава да налива пари в съветската авиационна екосистема
Шишков: Решенията по безопасността на пътя трябва да се вземат от експерти, вместо с политически декларации
Най-важното, което трябва да се каже, е, че имаме наредба за мантинелите, съгласно която в определен срок те трябва да бъдат подменяни с мантинели от по-висок клас - разбира се, няма панацея, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството
Стойчев: Ако ПБ не работи с плам за кандидатурата на Йотова, може наесен да има обрат
Аз бих изчакал какво ще каже самият премиер Румен Радев – дали Илияна Йотова е неговата кандидатура, защото все пак доверието към „Прогресивна България“ не е към институцията „Прогресивна България“, която до съвсем скоро я нямаше, а към него персонално и лично, каза политологът