На днешния ден преди 36 години България се раздели със звездата на българския шлагер – Аспарух Лешиников – Ари.

Един от най-големите тенори на 20-ти век издъхна в комунистическа България в мизерия и забрава, въпреки световната си слава. Режимът на Живков не можа да му прости, че е учил музика в Хитлерова Германия и е пял пред нацисти.

Маестро Георги Атанасов открива творческите заложби на бедното момче от Хасково, но истинската му кариера стартира, след като се явява на прослушване в Консерваторията в Берлин. От близо 200 кандидати българинът бил класиран сред първите трима. Така започнал пътят му към славата. Благодарение на отличното си представяне, за него не било трудно да получи предложения за различни участия в Германия, които постепенно го утвърдили като един от най-даровитите млади певци.

През 1927 г. талантът му бил забелязан от Ерик Чарел - най-големият продуцент в Германия между двете световни войни. Именно той дал името на новия секстет, в който Аспарух Лешников бил избран за първи тенор. Под името "Комедиан хармонистс" формацията станала изключително популярна. За по-малко от 6 години - от 1928 до 1934 г., те записали десетки грамофонни плочи, изнесли стотици концерти, а появата им навсякъде била посрещната с голямо въодушевление. През 1932 г. групата пяла пред 2700 души в Берлинската филхармония - събитие, шумно отразено в европейските вестници. Секстетът бил канен да пее в Миланската скала, пътувал по турнета в Европа и Америка, снимал се във филми. Групата имала над 280 песни, издадени в стотици хиляди тираж; сред почитателите й били американският президент Рузвелт и норвежкия крал Олаф V.

Успехът бил зашеметяващ, но политическите събития променили съдбата на секстета. През 1933 г. , когато в Германия на власт е Хитлер, законите станали твърде сурови към евреите. Трима от формацията били евреи и затова емигрират в САЩ. Ари прави нова формация, която обаче не успяла да постигне бляскавия успех на оригиналния състав.

Аспарух Лешников се завръща в България, а с името му се свързва повечето от най-обичаните градски шлагери - "Горчиво кафе", "Белокаменна чешма", "За нашата раздяла", "Страстно обичам жените", "Шепотът на вълните", "Танцувай, циганко"...

След 1944 г. животът му коренно се променя. Червената власт е подозрителна към артиста. Разочарован Ари решава да замине за чужбина, но в последния момент е спрян, а за Англия заминават само съпругата му Делфин и синът му Симеон. Лешников прекъсва по политически причини творческата си кариера, работи като пазач в Борисовата градина . Поради изключителната мизерия се съгласявал да пее дори в цирка и в различни заведения. През 1951 г. диригентът Георги Белчев прави опит да създаде формация по подобие на "Комедиан хармонистс" и кани Лешников за тенор, но групата се разпада, без да осъществи амбициите си. През 1968 г. Лешников е поканен в Германия, за да получи престижната златна значка на известното вариете "Фридрихщатпалас". Девет години по-късно, през 1977 г., получава в България орден "Кирил и Методий" първа степен, но кариерата му е провалена, а здравето му е влошено. Разочарован и потънал в забрава, прочутият певец умира на 31 юли 1978 г. в София на 81-а години. Споменът за него е възроден през 1998 г., когато режисьорът Йозеф Фисмайер заснема филм, посветен на прочутата шесторка. Продукцията е наградена с няколко отличия, но всъщност не е първата, посветена на певеца. В началото на 70-те години режисьорът Еберхард Фехнер пристига в България, за да се срещне с тенора за снимките на документалния си филм.

За европейската критика Аспарухов остава вечният „Рицар на горното фа", а за България – богът на градския шлагер.