Иво Инджев, Ivo.bg

Нито гласуването в Парламента в полза на заема от 16 милиарда лева, подкрепено „неочаквано” от ДПС, нито пасуването от гласуването на предсказуемите п(а)суващи от „Атака”, могат да минат за новина.

Най-малко от всичко е новина, че БСП и „Атака” стават все по-трудни за различаване и в пленарната зала, и на площада. Ако изобщо имаше някаква новост в модата на протестите им днес, това е отчаяният им опит да се разграничат поне малка според мястото на протестите си около парламента.

Запитана да обясни това усилие , депутатката Мая Манолова декларира в телевизионно интервю, че БСП кани симпатизантите си на „друг” митинг и на „друго” място просто защото 

БСП била различна партия от „Атака”

Нима? И по каква личи?

„Другото” място на организирания от БСП протест беше на метри от преливащия се брат – близнак като митинг на „Атака”. Неизкушен в символиката на двете партии човек по никакъв начин не би могъл да различи едните от другите- нито по лозунгите, нито по физиономиите. Напротив, спойката между протестиращите от уж различните партийни групи отново беше напънът им да защитават Русия от България.

Внимателният зрител на телевизионните репортажи вероятно е забелязал една „малка”, но разобличаваща разлика между протестите на хората срещу метастазите на Петата колона в България и много от протестиращите под знамената на тази пета колона в полза на Русия.

Разликата , която се вижда, е в това, че някои от маршируващите в строя на Петата колона не обичат да ги снимат. Явно имат страх да не бъдат разпознати от хора, пред които се представят в друго качество и участието им в публичните прояви им носи риска да бъдат разобличени като наемници. Нищо подобно не съществува като феномен в редиците на свободните хора, демонстриращи срещу Петата колона, както се видя от демонстрациите срещу управлението на Орешарски в София- протестна вълна, която сега Петата колона се опитва да имитира с всекидневни улични изяви, но с доста жалък ефект.

Впрочем, сред мобилизираните днес от БСП физиономии под наем имаше и такива, които отдавна са с обозначили, като

фамозната контра Нина Герова,

която беше превърната от медиите в нещо като неофициален говорител на шепата „опълченци” в защита на Орешарски през 2013 г. и в това качество не се слизаше от новинарските емисии на телевизиите. Днес тя отново беше „на линия”.

На първа линия на митинга на БСП, в съседство със съмишлениците си от „Атака”, бяха например бившият царски депутат Борислав Цеков и уж независимият медиен експерт Иво ИнджОв .

Видя се и една налагаща се все повече тенденция. Изглежда БСП не е в състояние да призове повече симпатизанти от „Атака”- не че атакистите бяха много, но бяха по-малко ( отново, за пореден път) от другарите под червените знамена. Усилието и на двете братски формации да демонстрират улична сила на всекидневна почва започва да им играе лошата шега да демонстрира набиващата се на очи тяхна маргиналност, като същевременно ги обезличава и заличава границите между тях

до степен на неразпознаваемост

Ако това се беше случило веднъж, можеше да бъде обяснено с немарливост на организаторите, като случайност или по някакъв друг лъжлив начин. Но колкото повече се натискат да показват хилавите си улични мускули, толкова повече предизвикват насмешката на голямото телевизионно жури в домовете на хората, които се опитаха да изплашат със стряскащи предсказания как агресивната и милитаристична България всеки момент ще нападне клетата миролюбива Русия.

Така че от протестите на мегдана и от „изненадите” при гласуването в парламента все пак имаше някаква ползица по отношение на падналите маски. Карнавалът обаче продължава по настояване на палячовците, които трябва да си оправдаят получения аванс и си играят ролята дори и без посетители в техния цирк.