Преди 135 години, на 27 юни 1879 г., хесенският принц Александър Йозеф фон Батенберг полага в Търново клетва като владетел на България.

Той е избран за княз на страната ни от Първото Велико народно събрание на 17 април с.г. измежду трима кандидати. Като негово предимство пред останалите се изтъква участието му като офицер от руската армия в Руско-турската освободителна война. Така, едва 22-годишен, Батенберг става първият български монарх след Освобождението, под името княз Александър I.

Новоизбраният владетел стъпва на българска земя на 24 юни 1879 г. във Варна. Вестник „Целокупна България“ разказва за посрещането му.

„Посрещането беше назначено за 11 ч. сутринта, но духна силен вятър и се появи притеснение, че това ще забави пристигането. Но точно в 11 ч. параходите „Константин“ и „Владимир“ се зададоха на хоризонта и след половин час те вече влезнаха в морския порт. Чуждите кораби, които се намираха там, развяха флаговете си, настанената на брега българска батарея от осем топа взе да стреля поздравително.

На пристанището, окитено с гирлянди и флагове от червено сукно, чакаха Княз Дондуков, генералният щаб, губернаторът, градският глава (председателят на Градския съвет), представителите от общините българи, гърци и турци, и много дами с букети.

В 11,30 ч. князът се качи на парен катер (едномачтова лодка), „Константин“ се присъедини към салютите и след 10 минути Князът стъпи на българска земя в български мундир. Княз Дондуков го поздрави. След това губернаторът и градския глава произнесоха слова. Като тръгнаха от пристанището, дамите хвърляха букети цветя, българите и руснаците неистово крещяха „Ура!“, гърците се усмихваха и се споглеждаха, турците мълчаха и се отнасяха повече с любопитство, отколкото враждебно.

На брега ги посрещна почетен караул и два полкови оркестъра свиреха народния химн. Девойките от българските училища, в бели дрехи с ленти с националния флаг през плещи, пяха приветствие. През цялото това време князът ласкаво поздравяваше на две страни и се обърна към децата.

След това със свитата си на коне и бавно между множеството, което постоянно викаше „Ура!“ и неспиращият химн, когато да влезе в улицата под арката с надпис: „Дерзай, Княже! Народът е с тебе!“, депутацията му поднесе хляб и сол на голям сребърен поднос.

От там Князът отиде в православната българска черква, дето получи благословението на духовенството, на чело на което бе митрополитът и се отслужи кратък молебен. След това мина през целия град, украсен с разноцветни флагове. Квартирата на Княза беше приготвена в конака, дето го посрещна руски почетен караул, подир това се представиха депутациите от българи от Букурещ, Тулча и Мачин.

В 18 ч. се даде парадна вечеря. Вечерта имаше илюминации и фойерверки. Българите бяха в ентусиазъм…

На 25 новият монарх е в Русе, а на следващия ден – в старопрестолния Търново. На 27 юни сутринта княз Александър Батенберг, изпратен от целия град, заминава за София. Така започва краткото му 7-годишно управление, завършило с принудителна абдикация на 26 август 1886 година.”