Петър Бояджиев, Франция

След последните атентати в Париж, много анализатори и познавачи на проблемите с тероризма и ислямизма внушават и се опитват да докажат едва ли не, че Франция си е виновна и е заслужила атентатите. Тезата е доста спорна, но едно е безспорно, че Европа и светът след тези атентати навлизат в нова фаза на своето развитие. Както обичаме да казваме - Европа преди и след 13 ноември е вече много различна. Всъщност Старият континент наистина трябва да бъде много различен, защото в противен случай лидерите ще обслужат само враговете на обединена Европа, които неуморно работят за нейното разпадане.

Европа след падането на Берлинската стена

се управлява все по-зле и по-зле. Това е и усещането на преобладаващото мнозинство нейни граждани. Идеята за обединена Европа всеки ден и все повече се превръща в инструмент за обслужване на тясно груповите интереси на тези, които по дефиниция са определени да ѝ служат. Освен, че това е усещането на мнозинството европейци, този лош начин на управление води до стагнация и неефикасност на нейните управленски институции.

С атентатите в Париж чашата преля и нямам съмнение, че ще сме свидетели на тежки битки за бъдещето на Европа и на начина, по който тя ще се управлява.

Случилото се с мигрантската криза можеше и да се замете под килима и да отложи началото на големите битки, но с атентатите от последните седмици може да сме сигурни че замитането няма да се случи.

На най-високо ниво от страна на френското правителство въпросът вече беше много ясно поставен, въпреки че 

брюкселската бюрокрация мълчи

Установява се, че един от мозъците на атентатите Abdel hamid Abaaoud, осъден задочно на 20 години затвор и за когото има заповед за арест, свободно се е разхождал от Сирия до Брюксел и Париж в продължение на повече от година. Най-високопоставени френски ръководители поставиха с острота въпроса -. кой носи отговорност за сигурността на Европейския съюз? Франция сама не може да носи отговорност за цялата територия. Тя е ангажирана за своята територия. Е, господа, след като вие в ЕК искате да има Шенген, естествено трябва да поемате отговорността за сигурността на всички външни граници на съюза. След като те са пробити - естествено, че нашите възможности се ограничават. Така се стигна до възстановяване на контрола по френските граници. Брюкселските бюрократи мълчат и се спотайват. Но френските политици нямат избор. Те не могат да отстъпват, защото националистическата вълна ще издуха и тях, и много други достижения на френското общество.

Не изключвам да започне да се подхвърля горещият картоф, за неадекватното управление в Брюксел от една глава към друга, но така или иначе проблемът повече не е възможно да продължава да се замита. 28 комисари отчитат някаква работа към ЕК, повече от ясно е, че не се търси ефективност, а просто се разпределят и създават измислени ресори, за да има място за всички. България също е със зам-председател. Нямам нищо лично срещу г-жа Георгиева, но тя е от квотата на страна, която с нищо не може да се похвали в областта на европейското строителство. Разбира се, далеч съм от мисълта да определям България като грешник номер едно в тази проблематика. Това е само една от десетките аномалии.

Но да се върнем на сигурността на съюзът. Кой какви отговорности носи? При какви обстоятелства някой комисар трябва да подаде оставка?

Да се върнем към актуалния въпроси - Франция се обърна към ЕК за подкрепа, позовавайки се на член 47/2 от договора. И къде е ролята на ЕК в тази процедура. Просто няма никаква роля. Всичко пак се свежда до двустранни договорки. Е, разбира се виждаме, че Оланд или който и да е не се е запътил към Брюксел, за да търси решения.

Бих искал да не остане без внимание и един друг, интересуващ много хора, въпрос - новата политика на Франция към Русия. Президентът Оланд вече месеци е под силен вътрешен обстрел от страна на класическата десница - Саркози, Жупе, Фийон, заради отказът си да сътрудничи с Русия по сирийската криза. Той и външният министър Фабиус твърдо отстояваха позицията за изваждане от играта на Асад и то бързо. След атентатите, тази позиция от гледна точка на вътрешно-политическата обстановка е неудържима, особено като се има предвид постоянното покачване на процентите на националистите. Оланд не е наивник, както и другите, които са му конкуренти. Всеки от тях се съобразява и с обществените нагласи. Той не е отстъпил от позицията си за Асад. Просто казва: Добре, вие руснаците искате да се биете срещу ИД, ние също. Нека заедно щом сте искрени отстраним терористите и след това ще търсим

решение за Асад

Просто смяна на реда на приоритетите. Оланд беше под натиск и от Германия по тази точка. Освен това той сам няма, а и не може да реши нищо. Великобритания най-вероятно също ще се включи. САЩ също имат важна дума по темата. Освен това в тези пазарлъци Украйна не е в никакъв случай изоставена. Напротив, тя има проблем с дълг от 3 милиарда долара към Русия, която също под натиска на Франция ще омекне. Тоест всичко на този етап е тактически и взаимни отстъпки, но ще видим до къде ще стигнат.

На 30 ноември над 130 държавни и правителствени глави ще са в Париж за началото на Конферецията за климатичните промени на планетата. Следващите седмици около 40 000 участници от цял свят ще се приземят в Париж. Трябва да им се гарантира сигурност и условия за работа. Прави чест на всички тези високопоставени личности, че без колебание потвърдиха участието си и не се поддадоха на страхът от терора.

Тези дни един висш американски дипломат каза: Брюксел да спре да се занимава с това как се прави сиренето, а да се опита да решава проблемите. Може ли ? Не, при сегашната организация, не! Трябва сериозна реформа, за да оцелее Стара Европа.