Днес се навършват 72 г. от показния разстрел в София на генерал Христо Николов Луков от комунистически терористи. Водачът на националистическата организация Съюз на българските национални легиони е ликвидиран по решение на БКП.

Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Заповедта е предадена от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.

Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той се опитва да окаже съпротива, отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседния двор.

Луков участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г., а после и във всички бойни действия в Първата световна война.

Легенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септември 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа.

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и възстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици.

От 1932 г. до смъртта си е лидер на силния Съюз на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Пред легионерите Луков подчертава, „че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси“.

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, поради опасения от нови атентати. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от Стефан Стамболов. По ирония на съдбата обаче днес някои партия се опитват да забранят почитта на ген. Луков, но в същото време в столичния кв. „Люлин”2 улица носи името на червената терористка Виолета Якова.