Няма да има съдебна реформа. С оставката на правосъдния министър Христо Иванов се сложи началото на една нова нравствена ера. Това каза в ефира на Би Ти Ви доц.Кристиан Таков, преподавател в Софийския университет.

По думите му историята се прави от личности, а не от маси. И протестът в подкрепа на Иванов, за съжаление, не ще промени нещата. Те могат да се променят от малка група от хора, която да води Христо Иванов, чиято личност беше от огромно значение, за да се случи реформата в правораздаването, посочи университетският преподавател.

Трябва да виждаме не многото приказки, а плодовете, а те са гнила ябълка, но не в смисъла на един съдия, а в смисъла на една цяла институция и това е прокуратурата. Христо Иванов в своя проект и стратегия, с тези 60 страници законопроект, щеше да успее много, ако го бяха подкрепили. Но нямаше как да го подкрепят, защото депутатите имат близък хоризонт. От това, че не приеха конституционните промени, предложена от Христо Иванов, ще последва нещастие, кръв, пот и сълзи за неопределен брой бъдещи граждани и за неопределено време. Нека това се струпа като грях върху тези, които не спазиха обещанията. Те трябва да понесат моралната отговорност, коментира Таков.

Според него Христо Иванов ще се опитва да прави всичко в границите на възможното. Като министър той е знаел, че с такова нестабилно мнозинство, не може да се справи, защото няма политическа воля да бъде подкрепян.

Политическата класа няма разбиране за държавност, за управляващите няма граница между властите. Те гледат на съдебната власт като на своя и много се страхува от прокуратурата, заради своите зависимости – това се познава по поведението им, което говори за две неща – или са страхлив, или са зависими. Става дума за ръководствата на партиите, които разпореждат на некадърните си депутати, които нямат друга реализация извън НС, как да гласуват. Тези хора са в тежка зивисмости от ръководителите на партиите, а ръководителите са зависими от тяхното минало и бъдеще, посочи още Таков.

Той обясни, че Христо Иванов е взел решение да не пипа прокуратура, защото нямаше да получи подкрепа, въпреки, че има ясни и ведри идеи как да поправи нещата, но има ограничена политическа подкрепа.

Идеята да капсулираме прокуратурата, за да вреди по-малко, вече е невъзможно. А как вреди – по три начина. Първо, като повдига неоснователни обвинения като тормози сумати народ. Второ, като внася некадърен обвинителен акт, което го прави нарочно, но трудно се доказва. И третият начин – прокуратурата бездейства там където трябва да действа – като слага прокурорски чадър и в същото време има възможност за натиск е рекет. Но както се казва - със стари кадри нов бърдак не се прави. Става дума за лоша селекция в продължение на десетилетия, коментира доц. Таков.

В края на интервюто, той хвърли и "бомбата", както той сам нарече казуса – приватизация на обвинението. А това означава – обвинението да може да се поддържа от всеки за всичко, срещу всички. Това се случва много пъти в англосаксонския свят, това се случва и у нас – дела от частен характер, при които се преследват извършителите по тъжба на пострадалия.

Пречили нещо – аз, вие или друг да поддържа такова обвинение. Това беше радикална мярка, но министърът знаеше, че такова нещо няма как да мине, каза на финала доц. Кристиан Таков.