Николай Ненчев

Радев трябва да бъде спрян! За целта е необходимо държавата да запази проевропейско управление и да се постигне съгласие за предсрочни избори, но не по-рано от президентските в края на следващата година. В този кризисен момент се изисква всички национално отговорни политици да се откажат от политически и партиен егоизъм. Нужно е да се направят взаимни отстъпки и да се изгради управление с широка парламентарна подкрепа, което да предотврати курса на Радев към овладяване на държавата.

Страната навлиза в период на политическа дестабилизация, чийто край може да се окаже

фатален за демокрацията у нас

 Не веднъж българите, разочаровани от корупцията, арогантността и липсата на смислен диалог между политиците, са позволявали властта да се концентрира в ръцете на държавния глава. Но това винаги е водело до национални катастрофи.

Днес сме свидетели на засилена обществена активност, която изисква промени в политическия модел на страната. Гражданите основателно са гневни и излизат по площадите на големите градове, а тенденцията е протестите да се засилват. В демокрациите обаче често най-добрите намерения за промяна водят до зловещи резултати, когато бъдат използвани от враговете на свободата — особено днес, когато масовите интервенции в социалните мрежи са факт.

Обществената енергия не бива да бъде пропиляна,

обезсърчена или насочена в манипулативна посока. От едната страна стои чистата енергия на протеста, от другата — злонамереният поход на Радев към властта.

Тече операция по изграждането на образа на Радев като изразител на гражданския протест и „спасител“ на нацията. Той наблюдава ситуацията и търси удобния за него момент, за да използва напрежението, да експлоатира очакванията за промяна и да манипулира гражданското недоволство.

Очевидно е, че президентът се опитва да манипулира протеста и да изсмуче енергията на младите хора, за да оказва натиск върху политическата система с цел да я овладее на по-късен етап.

Протестиращите млади хора нямат свое политическо представителство. Протестите не са подвластни на партийни лидери. Повечето протестиращи формират мнението си основно от социалните мрежи — място, където добре познаваме руските хибридни операции, обслужващи техния представител в България, а именно Радев. Видяхме подобни сценарии в Грузия и почти и в Румъния.

Младите хора с чистия си ентусиазъм са уязвими на умишлена радикализация от властови центрове, чиято цел е да преориентират геополитическата посока на държавата.

Европа се намира в конфликт,

който може опасно да се разрасне. Путин открито заплаши, че може да започне война с Европа и да я унищожи, без да остави дори някого, с когото да се преговаря. Той изисква Европа да осигури гаранции за сигурността на режима му, включително чрез откъсване и контрол върху територии на бивши съветски сателити. В това преразпределение България може да бъде изтласкана от Европа и да затъне в сивата зона на автократичните евразийски режими.

Днес тази опасност е напълно реалистична. Радев е нейният основен носител у нас. Президентстването му бе подчинено на зависимост от Кремъл. Днес той цели не само узурпиране на властта, но и преформатиране на държавата в угода на Москва.

Младите хора на протеста трябва да знаят какво означават комунизмът и диктатурата — загуба на свободата да бъдеш гражданин, да пътуваш, да се изразяваш, да живееш свободно.

Радев ще продължи да използва ресурсите на президентската институция по недопустим за демокрацията начин в опит да постигне зловредните си цели. Затова той е опасен сега, и само общи действия между евроатлантическите сили в Народното събрание могат да го спрат.

Отхвърлянето на ветото за референдум за еврото е

добро начало

 и показва, че в парламента има проевропейско мнозинство. В този кризисен момент е нужно всички национално отговорни политици да направят взаимни отстъпки и да сформират програмно, експертно правителство за евроатлантическото развитие на България.

Така те ще докажат, че могат да надхвърлят теснопартийните си интереси, за да съхранят европейското бъдеще на страната!